Изгубеният символ - Страница 96

Лангдън бавно изплува от унеса си.

— Да, благодаря. — Вдигна чантата и погледна неуверено Катрин. — Да се надяваме, че пристигането ни ще мине без инциденти.

Хората на Симкинс вече изцяло бяха освободили терена от пътници и се разгръщаха — заемаха позиции зад носещите колони, минаващи по дължината на перона. В отсрещния край на тунела отекна далечен тътен и докато се усилваше, агентът усети вълната застоял топъл въздух около себе си.

„Няма къде да избягате, господин Лангдън“.

Обърна се към двамата агенти, на които беше наредил да го придружават.

— Пригответе служебните си карти и оръжието си. Тия мотриси са автоматизирани, но всички имат кондуктор, който отваря вратите. Открийте го.

В този момент в тунела се появи фарът на мотрисата и въздухът се разцепи от писък на спирачки — влакът изскочи на станцията и започна да намалява. Симкинс и двамата агенти се надвесиха над релсите и заразмахваха служебните си карти, за да привлекат вниманието на кондуктора, преди да е успял да отвори вратите.

Мотрисата се приближаваше бързо. В третия вагон Симкинс най-после видя сепнатото лице на кондуктора, който явно се чудеше защо трима мъже в черно му размахват картите си. Агентът затича към влака, който всеки момент щеше да спре.

— ЦРУ! — извика той и протегна служебната си карта напред. — НЕ отваряйте вратите! — Мотрисата бавно се плъзна покрай него и Симкинс изтича до вагона на кондуктора. — Не отваряйте вратите! Разбирате ли? НЕ отваряйте вратите!

Мотрисата най-после спря. Облещеният кондуктор енергично кимаше.

— Какво има?! — попита той през страничния прозорец.

— Погрижете се мотрисата да не потегли — нареди Симкинс. — И не отваряйте вратите.

— Добре.

— Можете ли да ни пуснете в първия вагон?

Кондукторът отново кимна, мина в първия вагон и отвори вратата ръчно.

— Заключете зад нас — каза Симкинс и извади оръжието си. После заедно с хората си бързо се качи в ярко осветения вагон. Кондукторът заключи след тях.

В първия вагон имаше само четирима пътници — три момчета и една старица, които напълно естествено се сепнаха при вида на трима въоръжени мъже. Симкинс вдигна служебната си карта.

— Всичко е наред. Просто останете по местата си.

Агентите започнаха претърсването вагон по вагон — „изстискване на паста за зъби“, както го наричаха по време на обучението си във Фермата. В мотрисата почти нямаше пътници и когато стигнаха до средния вагон, агентите още не бяха видели никой, който дори бегло да отговаря на описанието на Робърт Лангдън и Катрин Соломон. Въпреки това Симкинс запазваше хладнокръвие. В тези мотриси просто нямаше къде да се скрие човек. Нямаше тоалетни, складови помещения и резервни изходи. Даже обектите да ги бяха видели да се качват и да бяха избягали назад, нямаше къде да отидат. Отварянето на врата със сила беше почти невъзможно, а и останалите му хора бяха завардили перона и мотрисата от двете страни.

„Търпение“.

Когато стигнаха предпоследния вагон обаче, вече започваше да губи самообладание. Имаше само един пътник, китаец. Симкинс и другите двама продължиха нататък, като се оглеждаха за възможни скривалища. Скривалища нямаше.

— Последният вагон — каза командирът на групата и вдигна оръжието си. Когато обаче влязоха, едновременно се заковаха на местата си и зяпнаха.

„Какво става?!…“ Симкинс се втурна към дъното на пустия вагон, проверяваше зад всички седалки. Когато се обърна към хората си, кръвта му кипеше.

— Къде са отишли, по дяволите?

Робърт Лангдън и Катрин Соломон спокойно вървяха по голяма заскрежена морава на тринайсет километра северно от Александрия, щата Вирджиния.

— Трябвало е да станеш актриса — заяви професорът, все още впечатлен от бързата й мисъл и импровизаторските й качества.

— И теб си те бива — усмихна му се тя.

Отначало Лангдън се беше озадачил от странното й поведение в таксито. Катрин ненадейно поиска да отидат на Фридъм Плаза, за да проверят хрумването й за еврейската звезда и Големия печат на Съединените щати. После начерта широко известен конспиративен символ върху еднодоларова банкнота и настоя Робърт внимателно да погледне накъде му сочи.

И накрая той разбра, че Катрин изобщо не сочи банкнотата, а мъничкия индикатор на гърба на шофьорската седалка. Миниатюрната електрическа крушка до такава степен беше покрита с мръсотия, че почти не се забелязваше. Когато се наведе напред обаче, той установи, че крушката излъчва мътночервена светлина.

...

ИНТЕРКОМ: ВКЛЮЧЕН

Лангдън сепнато се обърна към Катрин, чиито обезумели очи го караха да погледне към предната седалка. Той се подчини и крадешком хвърли поглед през преградата. Отвореният джиесем на шофьора лежеше на предното табло и светеше, обърнат към говорителя на интеркома. В следващия миг Робърт разбра какво прави спътничката му.

„Те знаят, че сме в таксито… подслушват ни“.

Нямаше представа с колко време разполагат, преди колата им да бъде спряна и обкръжена, но знаеше, че трябва да действат бързо, и веднага се включи в театъра. Разбираше, че желанието на Катрин да отидат на Фридъм Плаза няма нищо общо с пирамидата, а с факта, че това е централната метростанция, от която могат да вземат Червената, Синята или Оранжевата линия в шест различни посоки.

Изскочиха от таксито на Фридъм Плаза и Лангдън взе инициативата, като също импровизира, за да остави следа до Масонския мемориал в Александрия, преди да слязат в метрото, тичешком да подминат пероните на Синята линия и да продължат към Червената, където се качиха на мотриса в обратната посока.