Изгубеният символ - Страница 95

„Тъй ще се казвам и аз“.

Подобно на всички велики преображения, неговото започваше с жертвоприношение… но не на плъхове, нито на птици. Не, това преображение изискваше истинска жертва.

„Има само една достойна жертва“.

Изведнъж изпита усещане за яснота, различно от всичко друго, което бе преживявал. Виждаше цялата си съдба. Цели три дни я скицира върху огромен лист хартия. Когато свърши, имаше план на онова, в което щеше да се превърне.

Закачи плана на стената и го погледна така, сякаш е огледало.

„Аз съм шедьовър“.

На другия ден занесе скицата в студиото за татуировки.

Беше готов.

78

Масонският мемориал на Джордж Вашингтон се издига на върха на Шатърс Хил в Александрия, щата Вирджиния. Построен на три отдели нива с растяща архитектурна сложност отдолу нагоре, дорийско, йонийско и коринтско, той е физически символ на човешкия интелектуален възход. Вдъхновена от древния Александрийски фар в Египет, тази извисяваща се в небето кула е увенчана с египетска пирамида, завършваща с декоративен елемент във формата на пламък.

Във великолепното мраморно фоайе има огромна бронзова статуя на Джордж Вашингтон с всички масонски атрибути. Там е и оригиналната мистрия, с която положил ъгловия камък на вашингтонския Капитолий. Деветте етажа на сградата носят имена като Пещерата, Криптата и Тамплиерския параклис. Сред съкровищата, които се пазят там, са над двайсет хиляди тома масонски съчинения, изумително копие на Кивота на Завета и даже умален макет на тронната зала в Храма на цар Соломон.

Модифицираният хеликоптер UH–60 се носеше ниско над Потомак. Агентът от ЦРУ Симкинс си погледна часовника. „До пристигането на мотрисата остават шест минути“. Въздъхна и погледна през илюминатора осветения Масонски мемориал на хоризонта. Трябваше да признае, че ярко осветената кула е не по-малко внушителна от сградите в Националния парк. Никога не беше влизал вътре и тази нощ също нямаше да го направи. Ако всичко минеше по плана, Робърт Лангдън и Катрин Соломон изобщо нямаше да успеят да излязат от метростанцията.

— Натам! — извика на пилота Симкинс и посочи станцията на Кинг Стрийт срещу мемориала. Пилотът спусна вертолета и го приземи в затревения участък в подножието на Шатърс Хил.

Пешеходците изненадано наблюдаваха Симкинс и хората му, които скочиха от хеликоптера, втурнаха се по улицата и се затичаха надолу по стълбището към станцията. Неколцина излизащи оттам пътници отскочиха от пътя им и се прилепиха до стената, докато фалангата въоръжени мъже профучаваше покрай тях.

Станцията на Кинг Стрийт се оказа по-голяма, отколкото Симкинс очакваше. Явно обслужваше няколко линии — Синята, Жълтата и Амтрак. Той бързо отиде при картата на метролиниите на стената, откри Фридъм Плаза и пряката връзка до Кинг Стрийт.

— Синята линия пристига на перона за южното направление! — извика агентът. — Идете там и разкарайте всички!

Хората му се подчиниха.

Симкинс отиде при будката за билети, показа служебната си карта и попита жената вътре:

— Кога пристига следващата мотриса от централната станция?

— Не съм сигурна — отговори уплашената служителка. — Синята линия пристига на всеки единайсет минути. Няма твърдо разписание.

— Кога мина последната мотриса?

— Преди пет… шест минути… Не повече.

Търнър пресметна наум. „Идеално“. Лангдън трябваше да е в следващата мотриса.

Катрин Соломон неспокойно се въртеше на твърдата пластмасова седалка в бързодвижещата се подземна мотриса. От яркото флуоресцентно осветление я боляха очите и се мъчеше да овладее инстинктивното си желание да затвори клепачи поне за миг. Лангдън седеше до нея в пустия вагон и се взираше с невиждащ поглед в кожената чанта в краката си. И неговите клепачи натежаваха, сякаш ритмичното поклащане на мотрисата му действаше приспивно.

Катрин си представи странното съдържание на чантата. „Защо й е на ЦРУ тази пирамида?“ Белами беше казал, че Сато иска пирамидата, защото навярно знае истинския й потенциал. Но даже пирамидата наистина да разкриваше скривалището на древни тайни, на Катрин й бе трудно да повярва, че древната мистична мъдрост може да интересува Управлението.

Но пък на няколко пъти бяха изобличавали ЦРУ в реализиране на парапсихологически програми, напомни си тя, програми, които граничеха с древна магия и мистика. По време на скандала Старгейт/Сканейт през 1995-а беше разкрита секретна технология на Управлението, наречена „дистанционно наблюдение“ — своеобразно телепатично „пътешествие“, позволяващо на „наблюдателя“ мислено да се пренася на всяко място по земята и да шпионира, без физически да присъства там. Естествено, това не бе нищо ново. Мистиците го наричаха „астрална проекция“, а в йога се казваше „извънтелесно преживяване“. За нещастие, ужасените американски данъкоплатци го дефинираха като „абсурд“ и програмата беше прекратена. Поне официално.

Колкото и да бе странно, Катрин виждаше удивителни връзки между неуспешната програма на ЦРУ и своите ноетични открития.

Искаше й се да се обади в полицията и да види дали са открили нещо в Калорама Хайтс, но и двамата с Лангдън нямаха телефони, пък и установяването на контакт с властите сигурно щеше да е грешка — нямаха представа докъде се простира властта на Сато.

„Търпение, Катрин“. След няколко минути щяха да са на сигурно място, гости на човек, който им обещаваше отговори. Надяваше се, че каквито и да са, те ще й помогнат да спаси брат си.

— Робърт? — прошепна Катрин и кимна към картата на метролиниите. — Следващата станция е нашата.