Изгубеният символ - Страница 74

— Синът ми в безопасност ли е?

— Той е наркоман.

— Лекуват ли го добре?

— Колкото трябва — отсече директорът. — Тук да не е хотел.

Последва мъчителна пауза.

— Естествено, на вас ви е известно, че държавният департамент на САЩ ще поиска екстрадиране.

— Да, да, винаги правят така. И искането ще бъде удовлетворено, само че обработката на документите може да ни отнеме няколко седмици… даже месец… зависи.

— От какво зависи?

— Ами, нямаме достатъчно персонал — отвърна турчинът и замълча за миг. — Разбира се, понякога заинтересованите страни като вас ни правят дарения, за да ни помогнат да придвижим въпроса по-бързо.

Посетителят не отговори.

— Господин Соломон — сниши глас директорът, — за човек като вас, за когото парите не са проблем, винаги има възможности. Имам връзки в правителството. Ако двамата с вас обединим силите си, може би ще успеем да измъкнем сина ви оттук… още утре. И всички обвинения ще бъдат свалени. Даже няма да го съдят в родината ви.

Последва незабавен отговор.

— Като оставим настрани правните последици от вашето предложение, нямам намерение да покажа на сина си, че парите решават всички проблеми и в живота никой не ти търси отговорност, особено за нещо толкова сериозно.

— Нима искате да го оставите тук?

— Искам да разговарям с него. Още сега.

— Както вече ви казах, правилникът го забранява. Не може да се срещнете със сина си… освен ако не уредите незабавното му освобождаване.

В продължение на няколко секунди между двамата увисна ледено мълчание.

— От държавния департамент ще се свържат с вас. Дотогава се грижете Закари да е в безопасност. Очаквам да го качите на самолета за Щатите в рамките на една седмица. Лека нощ.

Вратата се затръшна.

Затворник №37 не вярваше на ушите си. „Що за баща ще остави сина си в тоя ад, за да му даде урок?“ Питър Соломон дори беше отхвърлил предложението да изчистят досието на Закари.

По-късно същата нощ, докато лежеше буден на нара си, той измисли как да се освободи. Щом свободата просто можеше да се купи с пари, затворник №37 скоро щеше да е свободен. Питър Соломон може и да не искаше да се раздели с паричките си, но както всеки можеше да прочете във вестниците, неговият син Закари също разполагаше с предостатъчно средства. На другия ден затворник № 37 разговаря насаме с директора и му предложи дързък и находчив план, който щеше да им осигури точно каквото искат.

— За тази цел Закари Соломон ще трябва да умре — поясни затворник № 37. — Обаче ние с тебе моментално ще изчезнем. Ти ще можеш да заживееш на Егейските острови. Никога повече няма да видиш тая дупка.

След известни дискусии си стиснаха ръцете.

„Закари Соломон скоро ще бъде мъртъв“. Затворник № 37 се усмихна, мислеше си колко лесно ще го направи.

След два дни от държавния департамент се свързаха със семейство Соломон, за да им съобщят ужасната новина. На снимките от затвора се виждаше жестоко пребитото тяло на сина им — безжизнено кълбо, проснато на пода в килията. Главата му беше смазана със стоманен лост, трупът му беше безформен, подут от бой. Явно го бяха измъчвали и накрая го бяха убили. Главният заподозрян, самият директор на затвора, бе изчезнал, навярно с всички пари на момчето. Оказа се, че Закари е подписал документ, прехвърлящ огромното му състояние на частна сметка, изпразнена непосредствено след смъртта му. Нямаше как да се установи къде са отишли парите.

Питър Соломон отлетя за Турция с частен самолет и се върна с ковчега на сина си — погребаха младежа в семейното гробище. Така и не откриха директора на затвора. Нито щяха да го намерят, знаеше затворник №37. Тлъстото тяло на турчина лежеше на дъното на Мраморно море и хранеше сините раци, като мигрираха през Босфора. Всички пари на Закари Соломон бяха прехвърлени на непроследима сметка. Затворник № 37 отново беше свободен — и невъобразимо богат.

Егейските острови бяха истински рай. Слънцето. Водата. Жените.

Всичко можеше да се купи с пари — нова самоличност, нови паспорти, нова надежда. Избра си гръцко име, Андрос Дариос — малкото име означаваше „воин“, а фамилното — „богат“. Мрачните нощи в затвора го бяха ужасили и той се закле никога да не се връща там. Обръсна рошавата си коса и напълно се откъсна от света на дрогата. Започна живота си отначало — и изпита несънувани дотогава удоволствия. Ведрото спокойствие на самотните излети с яхта в мастиленосиньото Егейско море се превърна в новия му хероинов транс. Чувствената наслада от ръфането на късовете сочно агнешко направо от шиша стана новото му екстази, а възбудата, която изпитваше, когато се мяташе от скалите в пенливите заливчета на Миконос, беше неговият нов кокаин.

„Прероден съм“.

Купи си голяма вила на остров Сирос и се вля в светското общество на Посидония. Този нов свят притежаваше не само богатство, но и култура и физическо съвършенство. Съседите му се гордееха с телата и ума си и това бе заразно. Той започна да тича на плажа, бледата му кожа придоби плътен тен; четеше книги. Прочете Омировата Одисея, запленен от образите на могъщи мъже с бронзови тела, сражавали се по тези острови. На другия ден вече вдигаше тежести и с изумление установи, че мускулите на гърдите и ръцете му бързо се уголемяват. Постепенно започна да усеща женските погледи върху себе си и възхищението им го опияняваше. Копнееше да стане още по-силен. И го постигна. С помощта на агресивни цикли стероиди, растежни хормони от черния пазар и безкрайни часове в спортната зала, Андрос се преобрази в нещо, каквото не бе и сънувал, че може да стане — съвършен мъжки екземпляр. Порасна на ръст и разви безупречни гръдни мускули и яки жилести крака, поддържаше идеален тен.