Изгубеният символ - Страница 72

Архитектът намръщено затвори. Пак нямаше отговор.

— Едно не разбирам — каза Лангдън. — Даже някак си да можех да приема, че тази тайна мъдрост съществува… и че тази пирамида сочи към подземното й скривалище… какво всъщност търся? Тайник? Бункер?

Белами дълго мълча, после неохотно въздъхна и предпазливо отговори:

— Робърт, според всичко, което съм чувал през годините, пирамидата води до вход към вито стълбище.

— Стълбище ли?

— Точно така. Стълбище, което се спуска под земята… на стотици стъпки под земята.

Лангдън не вярваше на ушите си. Наведе се към събеседника си.

— Чувал съм да казват, че древната мъдрост е погребана на дъното.

Професорът се изправи и закрачи назад-напред. „Вито стълбище, спускащо се на стотици стъпки под земята… във Вашингтон“.

— И никой ли не го е виждал?

— Според слуховете входът бил покрит с грамаден камък. Робърт въздъхна. Идеята за вход на гробница, затворен с грамаден камък, идваше от евангелските разкази за гроба на Иисус. Този архетипен хибрид стоеше в началото на всичко.

— Уорън, ти вярваш ли, че това тайно мистично стълбище наистина съществува?

— Никога не съм го виждал, но неколцина по-стари масони се кълнат, че съществува. Преди малко тъкмо се опитвах да се свържа с един от тях.

Лангдън продължи да крачи нервно. Не знаеше какво да каже.

— Робърт, ти ми поставяш трудна задача с тази пирамида. — Погледът на Уорън Белами стана твърд на меката светлина на настолната лампа. — Не ми е известен начин да принудя човек да повярва в нещо, в което не иска да повярва. И все пак се надявам, че разбираш дълга си към Питър Соломон.

„Да, длъжен съм да му помогна“, помисли си ученият.

— Аз не те карам да вярваш в силата, която може да разкрие тази пирамида. Не те карам да вярваш в стълбището, до което може би води тя. Искам обаче да повярваш, че си морално задължен да запазиш тази тайна… каквато и да е тя. — Архитектът посочи кубичното пакетче. — Питър ти е поверил пирамидиона, защото е бил убеден, че ще изпълниш волята му и ще го запазиш в тайна. И сега трябва да направиш точно това, даже да се наложи да пожертваш живота му.

Лангдън сепнато се обърна към него.

— Какво?!

С измъчено, но решително изражение Белами отвърна:

— Той би искал така. Трябва да го забравиш. С него е свършено. Питър изпълни задачата си, направи всичко възможно, за да съхрани пирамидата. Сега нашата задача е да се погрижим усилията му да не останат напразни.

— Не мога да повярвам! — възкликна професорът. Вече не можеше да сдържа гнева си. — Дори тази пирамида да е точно такава, каквато твърдиш, Питър е твой масонски брат.

Заклел си се да го защитаваш над всичко друго, даже над родината си!

— Не, Робърт. Масонът трябва да защитава своите братя над всичко… освен едно — голямата тайна, която нашето братство съхранява за цялото човечество. Независимо дали вярвам, че изгубената мъдрост притежава такъв потенциал, какъвто предполага историята, аз съм положил обет да я пазя от ръцете на недостойните. И няма да я дам на никого… дори в замяна на живота на Питър Соломон.

— Познавам много масони, включително от най-висшата степен, и съм абсолютно сигурен, че те не са се заклели да жертват живота си заради някаква си каменна пирамида! — яростно заяви Лангдън. — Абсолютно сигурен съм също, че никой от тях не вярва в някакво тайно стълбище, което води до съкровище, заровено дълбоко в земята.

— В кръговете има други кръгове, Робърт. Не всеки знае всичко.

Ученият въздъхна, мъчеше се да овладее емоциите си. И той като всички беше чувал слухове за елитни кръгове в масонството. При тези обстоятелства нямаше значение дали това е вярно.

— Уорън, ако пирамидата и пирамидионът наистина разкриват най-голямата масонска тайна, тогава защо Питър е замесил мен? Аз дори не съм ваш брат… и още по-малко съм член на какъвто и да било вътрешен кръг.

— Знам и подозирам, че тъкмо затова те е избрал. В миналото се е случвало да се домогват до пирамидата, даже хора, които са прониквали в братството ни с недостойни мотиви. Питър е взел мъдрото решение да я скрие извън братството.

— Ти знаеше ли, че пирамидионът е у мен?

— Не. И ако Питър изобщо е казал на някого, това може да е бил само един човек. — Белами извади джиесема си и натисна клавиша за повторно избиране. — Но засега не мога да се свържа с него. — Отсреща се включи гласова поща и той затвори. — Е, Робърт, за момента с теб явно трябва да разчитаме само на себе си. И ни предстои да вземем едно решение.

Лангдън си погледна часовника с веселия циферблат на Мики Маус. 21:42.

— Съзнаваш ли, че похитителят на Питър чака да разшифровам пирамидата тази вечер и да му съобщя какво се казва в надписа?

Архитектът се намръщи.

— Много велики мъже в историята са правили огромни лични жертви, за да защитят Древните тайни. Ние с теб трябва да последваме техния пример. — Той се изправи. — Да вървим. Рано или късно Сато ще се сети къде сме.

— Ами Катрин? — попита Лангдън. — Не мога да се свържа с нея, а тя не ми се обади.

— Явно се е случило нещо.

— Но ние не можем ей така да я зарежем!

— Забрави Катрин! — властно каза Белами. — Забрави Питър! Забрави всички! Не разбираш ли, Робърт, ти имаш дълг, който е по-важен от всички нас — от теб, от Питър, от Катрин и от мен. — Той го изгледа твърдо. — Трябва да намерим сигурно място, за да скрием пирамидата и пирамидиона далеч от…

Откъм голямата читалня отекна металически трясък.

Архитектът се обърна натам и очите му се изпълниха със страх.