Изгубеният символ - Страница 71

— Питър винаги ми е казвал, че трудно се поддаваш на убеждение — че си учен, който предпочита доказателствата пред хипотезите.

— Ти да не би да вярваш в това? — попита Робърт. Започваше да губи търпение. — При цялото ми уважение… ти си модерен, образован човек. Как може да вярваш в такова нещо?

Белами спокойно се усмихна.

— Масонството ми вдъхна дълбока почит към всичко, което надхвърля способността на човек да го разбере. Научих се никога да не затварям ума си за каквато и да било идея просто защото ми изглежда странна.

54

Охранителят, който патрулираше около ЦПСМ, с всички сили се затича по чакълената алея край сградата. Току-що му се беше обадил негов колега, който дежуреше вътре, за да му съобщи, че електронното табло на Модул 5 е умишлено повредено и товарната врата на модула е отворена.

„Какво става, по дяволите?“

Когато стигна до товарната врата, наистина я завари отворена. „Странно — помисли си той. — Вратата се отключва само отвътре“. Свали фенерчето от колана си и насочи лъча към мастилената чернота на модула. Нищо. Нямаше желание да навлиза в неизвестността, така че спря на прага, протегна фенерчето през отвора, завъртя го наляво, после надяс…

Яки ръце го сграбчиха за китката и го дръпнаха в мрака. Завъртя го невидима сила. Усети мирис на спирт. Фенерчето отхвърча от пръстите му и преди да успее да осъзнае какво се случва, в гърдите му се заби твърд като камък юмрук. Той се строполи на циментовия под… Стенеше от болка, а един огромен черен силует се дръпна от него.

Охранителят се претърколи на една страна и с хриптене се опита да си поеме дъх. Фенерчето лежеше наблизо и лъчът осветяваше някаква метална кутия. На етикета пишеше, че е гориво за бунзенова горелка.

В този момент щракна запалка и оранжевото пламъче освети нечовешка гледка. „Боже Господи!“ Охранителят едва имаше време да проумее какво е видял, когато полуголото същество приклекна и поднесе пламъчето към пода.

Мигновено се появи огнена ивица, която „побягна“ от тях и се стрелна към бездната. Озадачен, охранителят погледна към създанието, но то вече се измъкваше през отворената товарна врата.

Охранителят успя да седне на цимента и потрепери от болка, взрян в тънката огнена пътека. „Какво е това, по дяволите?“ Пламъкът му се струваше прекалено малък, за да е опасен, ала в следващия момент видя нещо наистина ужасяващо. Огънят вече не осветяваше само мрачната бездна — бе стигнал чак до задната стена и на светлината му се очерта масивна постройка от циментови тухли. Влизането в Модул 5 беше забранено, но охранителят знаеше каква е тази сграда.

„Кубът.

Лабораторията на Катрин Соломон“.

Пламъкът се движеше по права линия точно към външната врата на лабораторията. Охранителят се изправи. Отлично разбираше, че пътечката от разлято гориво сигурно продължава под вратата… и ще запали вътре пожар. Обърна се, за да изтича за помощ — и в същия миг го дръпна мощна въздушна вълна.

За стотна от секундата целият Модул 5 се окъпа в светлина.

Младият мъж така и не видя водородното огнено кълбо, което изригна, откъсна покрива на Модул 5 и се извиси на стотици стъпки в небето. Не видя и посипалия се дъжд от парчета титанова мрежа, електронно оборудване и капчици стопен силиций от холографските запаметяващи устройства.

Докато шофираше на север, Катрин Соломон зърна в огледалото внезапен проблясък. След миг в нощта отекна глух тътен.

„Фойерверки? — учуди се тя. — Да не е заради мача на Редскинс?“

Отново се съсредоточи върху пътя и мислите й се върнаха към обаждането на спешния телефон, на който бе позвънила от пустата бензиностанция.

Беше успяла да убеди телефонистката да прати полиция в ЦПСМ по дирите на татуирания преследвач. Помоли да потърсят асистентката й, Триш. Освен това настоя да проверят адреса на доктор Авадон в Калорама Хайтс, където смяташе, че онзи държи Питър за заложник.

За съжаление не можа да получи номера на джиесема на Робърт Лангдън, тъй като не бил включен в телефонния указател. И понеже не виждаше друга възможност, сега пътуваше към Конгресната библиотека — Лангдън й бе казал, че отива там.

Ужасяващата истина за самоличността на доктор Авадон променяше всичко. Вече нямаше представа какво да мисли. Със сигурност знаеше само, че същият човек, който бе убил майка й и племенника й преди толкова много години, сега е заловил брат й и е дошъл да я унищожи. „Кой е този безумец? Какво иска?“ Единственият отговор, за който се сещаше, й се струваше абсурден. „Някаква пирамида?“ Също толкова объркващ беше въпросът защо е дошъл в лабораторията. Ако искаше да я премахне, защо не го бе направил в собствения си дом по-рано днес? Защо трябваше да й праща есемес и да рискува, за да проникне в Куба?

Фойерверките в огледалото ненадейно станаха по-ярки и първоначалните проблясъци бяха последвани от неочаквана гледка — оранжево огнено кълбо, издигащо се над дърветата. „Какво е това, за бога?!“ Придружаваше го черен дим… и изобщо не беше близо до стадиона на Редскинс. Озадачена, Катрин се опита да се сети какъв завод може да има от другата страна на дърветата… точно на югоизток от шосето.

Истината я връхлетя като огромен камион.

55

Уорън Белами настойчиво натискаше клавишите на джиесема си в пореден опит да се свърже с някой, който можел да им помогне, който и да беше той.

Лангдън го наблюдаваше, но мислите му бяха при Питър. Чудеше се как да го открие. „Разшифровайте надписа — бе наредил похитителят на приятеля му — и той ще ви разкрие скривалището на най-голямото съкровище на човечеството… Заедно ще идем… и ще направим размяната“.