Изгубеният символ - Страница 70

Без да откъсва поглед от холографските запаметяващи устройства, той пъхна електронната карта на Триш в слота на таблото до вратата. За негова изненада то не се освети. Триш Дън явно нямаше достъп до тази стая. Малах бръкна в джоба на панталона си и извади картата, която беше намерил в лабораторната престилка на Катрин. Този път таблото се задейства.

Само че имаше един проблем. „Не успях да науча нейния ПИН код“. Опита с кода на Триш, но не се получи. Като се гладеше по брадичката, той отстъпи назад и проучи осемсантиметровата плексигласова врата. Знаеше, че даже с брадва няма да я пробие, за да се добере до устройствата, които трябваше да унищожи.

Разполагаше обаче с резервен план.

В машинното отделение, точно както му бе разказал Питър, намери стойката с няколкото метални цилиндъра — приличаха на големи водолазни бутилки. Бяха обозначени с буквите LH, цифрата 2 и универсалния символ за леснозапалими вещества. Един от контейнерите беше свързан с водородната горивна клетка.

Предпазливо вдигна един от резервните цилиндри и го свали върху количката до стойката. Избута я от машинното отделение, пресече лабораторията и стигна до плексигласовата врата на залата за съхранение на информация. Въпреки че това място щеше да е достатъчно близо, по-рано бе забелязал една слабост на тежката врата — малкото разстояние между пода и касата.

Внимателно нагласи бутилката легнала на прага и пъхна гумения маркуч под вратата. Отне му само няколко секунди да свали предпазните пломби и много внимателно да отвори клапана. През плексигласа видя прозрачната клокочеща течност да се излива на пода в залата. Като вдигаше пара във въздуха, локвата се уголеми. Водородът оставаше в течно състояние само при ниска температура и когато се загрееше, започваше да кипи. Получаваше се газ, по-лесно запалим от течността.

„Не забравяй «Хинденбург»“.

Малах отиде бързо в лабораторията и донесе каничка с гориво за бунзенова горелка — летливо и леснозапалимо, но не и взривоопасно. Занесе я до плексигласовата врата и се зарадва, когато видя, че от цилиндъра все още изтича водород и вече покрива целия под около пиедесталите на холографските запаметяващи устройства. От кипящата локва се вдигаше белезникава мъгла — водородът преминаваше в газообразно състояние, — която изпълваше тясното пространство.

Той вдигна каничката и изля повечето гориво върху цилиндъра и тръбата, както и в тесния отвор под вратата. После много внимателно заотстъпва, като оставяше пътечка гориво по пода.

Тази вечер операторката на спешния телефон 911 във Вашингтон имаше необичайно много работа. „Футбол, бира и пълнолуние — помисли си тя, когато на екрана се появи нов сигнал за обаждане, този път от телефон на бензиностанция на Сютланд Паркуей в Анакостия. — Сигурно катастрофа“.

— Деветстотин и единайсет — отговори тя. — Какво обичате?

— Преди малко бях нападната в Центъра за поддръжка на Смитсъновия музей — отговори паникьосан женски глас. — Моля, пратете полиция! Силвър Хил Роуд четири хиляди двеста и десет!

— Добре, успокойте се — каза телефонистката. — Трябва да…

— Трябва да пратите полиция и в едно имение в Калорама Хайтс, където смятам, че държат за заложник брат ми!

Операторката въздъхна. „Пълнолуние“.

53

— Както се опитах да ти обясня, в тази пирамида има повече, отколкото изглежда на пръв поглед — каза архитектът.

„Очевидно“. Робърт трябваше да признае, че сега каменната пирамида в разкопчаната му чанта му се струва много по-загадъчна. Разчетеният от него масонски шифър като че ли представляваше безсмислена комбинация от букви.

„Хаос“.

Лангдън дълго изучава схемата, търсеше някакъв намек за смисъл в буквите — скрити думи, анаграми, каквото и да е, — но не откри нищо.

— Твърди се, че Масонската пирамида пази тайните си под много пластове — продължи Белами. — Когато проникнеш под един, стигаш до следващия. Ти разчете тези букви и все пак те няма да ти кажат нищо, докато не разкриеш още един пласт. Разбира се, начинът за това е известен само на онзи, у когото е пирамидионът. Подозирам, че и върху него има надпис, който съобщава как се разшифрова пирамидата.

Професорът погледна кубичното пакетче, което лежеше на масата. От думите на архитекта излизаше, че пирамидионът и пирамидата са „сегментиран шифър“ — код, разделен на части. Съвременните криптолози постоянно използваха сегментирани шифри, макар че самата схема беше измислена в Древна Гърция. Когато искали да съхранят поверителна информация, елините я записвали върху глинена плочка, счупвали плочката на парчета и ги скривали на различни места. Тайните можели да бъдат прочетени едва когато някой съберял всички части от плочката. От този тип глинена плочка, наречена „сюмболон“, всъщност произлизаше днешната дума „символ“.

— Робърт, тази пирамида и пирамидионът поколения наред са съхранявани на различни места, за да се гарантира запазването на тайната — рече Белами. — Тази вечер обаче двете части са опасно близо една до друга. Сигурно няма нужда да го отбелязвам… но ние сме длъжни да се погрижим пирамидата да не бъде сглобена.

Драматизмът на архитекта се стори на Лангдън малко прекомерен. „За пирамидион и пирамида ли говори… или за детонатор и ядрена бомба?“ Все още не можеше да приеме напълно твърденията на по-възрастния мъж, ала това като че ли нямаше значение.

— Даже това наистина да е Масонската пирамида, даже този надпис по някакъв начин да разкрива местонахождението на древно знание, как може това знание да даде на притежателя си огромна сила?