Изгубеният символ - Страница 43

— Заповядайте. — Соломон го въведе в елегантна дневна, от чиито огромни прозорци се разкриваше зашеметяваща гледка към Вашингтон.

— Аромат на запарващ се чай ли усещам? — попита Малах.

— Родителите ми винаги посрещаха гостите с чай. Аз продължавам тази традиция. — Соломон покани госта да седне пред камината, където ги очакваха чайник и чаши. — Сметана и захар?

— Чист, моля.

Домакинът се впечатли.

— Пурист. — Наля две чаши черен чай. — Казахте, че трябва да разговаряте с мен по деликатен въпрос, който може да се обсъжда само насаме.

— Благодаря, че ми отделяте от времето си.

— С вас вече сме масонски братя. Помежду ни има връзка. С какво мога да ви бъда полезен?

— Първо, искам да ви благодаря за честта преди няколко месеца да ме посветите в трийсет и трета степен. Това е изключително важно за мен.

— Радвам се, но трябва да знаете, че аз не взимам сам тези решения. Те се гласуват от Върховния съвет.

— Разбира се. — Малах подозираше, че Питър Соломон е гласувал против него, ала при масоните, както и навсякъде другаде парите означаваха власт. След като бе получил трийсет и втора степен в собствената си ложа, той беше изчакал само месец, за да даде за благотворителност няколко милиона долара от името на Великата ложа. Както и очакваше, тази спонтанна проява на безкористност стигаше, за да му осигури бърза покана за посвещаване в елитната трийсет и трета степен. „И все пак не научих никакви тайни“.

Въпреки вековните слухове — „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“ — не му бяха казали нищо ново, нищо, което да има значение за неговата цел. Но той и не очакваше да му кажат. Във вътрешния кръг на масоните имаше още по-малки кръгове… до които нямаше да получи достъп още дълги години, ако изобщо се стигнеше дотам. Не го интересуваше. Посвещаването му беше постигнало своето. В Залата на Храма се бе случило нещо, което му даваше власт над всички тях. „Вече не играя по вашите правила“.

— Ние с вас се познаваме отпреди много години — каза Малах и отпи глътка чай.

На лицето на Соломон се изписа изненада.

— Нима? Не си спомням.

— Беше много отдавна. — „И Кристофър Авадон не е истинското ми име“.

— Ужасно съжалявам. Сигурно остарявам. Откъде се познаваме?

Малах за последен път се усмихна на мъжа, когото мразеше повече от всеки друг на земята.

— Много жалко, че не си спомняте.

С едно-единствено плавно движение Малах извади от джоба си малко устройство, протегна го напред и силно го притисна към гърдите на събеседника си. Проблесна синя светлина, разнесе се остро изпращяване на електрошок и Питър Соломон мъчително изохка — по тялото му потече ток с напрежение един милион волта. Той облещи очи и се отпусна неподвижно на стола. Малах се изправи над него, отделяше слюнка като лъв, готвещ се да разкъса ранената си плячка.

Соломон хриптеше, мъчеше се да си поеме дъх.

Малах зърна страх в очите на жертвата си и се зачуди колко хора са виждали великия Питър Соломон уплашен. Продължи да се наслаждава на сцената няколко безкрайни секунди. После отпи глътка чай, докато чакаше Соломон да възстанови дишането си.

Тялото на Соломон конвулсивно затрепери — опитваше се да каже нещо.

— Ззз… защо? — успя да произнесе накрая.

— Ти защо мислиш? — попита Малах.

Жертвата му искрено се озадачи.

— Пари ли… искаш?

„Пари ли?“ Малах се засмя и отново отпи от чая си.

— Дадох на масоните милиони долари — нямам нужда от богатство. — „Дойдох за мъдрост, а той ми предлага пари“.

— Тогава какво… искаш?

— Ти пазиш една тайна. И сега ще ми я разкриеш.

Соломон се опита да повдигне глава, за да го погледне в очите.

— Не… разбирам.

— Стига лъжи! — извика Малах и се приближи на сантиметри от парализирания Соломон. — Знам какво е скрито тук във Вашингтон.

Сивите очи на Соломон го изгледаха предизвикателно.

— Нямам представа за какво говориш!

Малах отпи още една глътка чай и остави чашата в чинийката.

— Същото ми каза и преди десет години — в нощта, когато умря майка ти.

Соломон се ококори.

— Ти?!

— Тя нямаше защо да умира. Ако ми беше дал каквото исках…

Лицето на по-възрастния мъж се сгърчи от ужаса на откровението.

— Предупредих те, че ако дръпнеш спусъка, ще те преследвам вечно.

— Но ти си…

Малах се изсмя и пак опря електрошока в гърдите му. Отново проблесна синя светлина и Соломон пак се свлече на стола.

Малах прибра устройството в джоба си и спокойно си допи чая. Когато свърши, избърса устни с ленена салфетка с монограм и погледна жертвата си.

— Да тръгваме.

Тялото на Соломон беше неподвижно, ала очите му бяха широко отворени и будни.

Малах се наведе към него и прошепна в ухото му:

— Ще те отведа там, където остава само истината.

И без повече думи натъпка салфетката в устата му. После го метна върху широките си плещи и тръгна към частния асансьор. На излизане взе айфона и ключовете на Соломон от масичката в преддверието.

„Тази вечер ще ми разкриеш всичките си тайни — помисли си Малах. — Включително защо преди десет години ме остави да умра“.

30

Ниво SB.

„Сутеренът на Сената“.

С всяка крачка от спускането им клаустрофобията обземаше Робърт Лангдън все повече. Колкото по-навътре в първоначалните основи на сградата навлизаха, толкова по-тежък ставаше въздухът, а и като че ли нямаше вентилация. Тук долу стените бяха комбинация от грапав камък и жълти тухли.

Директор Сато пишеше на блекберито си в движение. Лангдън усещаше в сдържаното й поведение подозрителност и чувството бързо ставаше взаимно. Японката още не му беше казала как е разбрала за пристигането му. „Въпрос на национална сигурност?“ Не се сещаше за никаква връзка между древната мистика и националната сигурност. Но пък и много други неща в тази ситуация не му бяха ясни.