Изгубеният символ - Страница 42

„Още няма знаци за SBB“.

Накрая стигнаха до тежка стоманена врата, която се отключваше с електронни карти.

Ниво SB

Робърт усещаше, че наближават.

Андерсън понечи да извади картата си, ала се поколеба. Изглежда, не беше сигурен дали трябва да изпълни искането на Сато.

— Не разполагаме с цялата нощ, господин началник — сопна се тя.

Шефът на капитолийската охрана неохотно пъхна картата си в слота и заключващият механизъм на стоманената врата изщрака. Той я отвори и тримата влязоха. Тежката врата се захлопна зад тях.

Лангдън не знаеше точно какво е очаквал да види, но това тук определено не отговаряше на очакванията му. Пред тях имаше стълбище, което водеше надолу.

— Пак ли ще слизаме? — попита той. — Още един етаж ли има под криптата?

— Да — потвърди Андерсън. — Съкращението SB означава „Сутерен на Сената“.

Робърт изпъшка. „Страхотно!“

29

Фаровете, приближаващи се по лъкатушния път в залесения парк на ЦПСМ, бяха първите, които охранителят виждаше през последния час. Той надлежно намали звука на портативния си телевизор и скри закуската си под плота. „Кофти момент“. Редскинс завършваха първата си атака и не искаше да я пропусне.

Докато колата се приближаваше, охранителят пак прочете името, записано в бележника пред него.

„Д-р Кристофър Авадон“.

Катрин Соломон току-що се беше обадила, за да предупреди охраната за предстоящото пристигане на своя гост. Охранителят нямаше представа кой е този доктор, но явно много го биваше, защото идваше с черна лимузина. Дългият лъскав автомобил спря до будката и затъмненото предно ляво стъкло безшумно се спусна.

— Добър вечер. — Шофьорът свали фуражката си. Беше снажен мъж с бръсната глава и явно слушаше мача по радиото в колата. — Возя доктор Кристофър Авадон при госпожа Катрин Соломон.

Охранителят кимна.

— Документ за самоличност, моля.

Шофьорът видимо се изненада.

— Съжалявам, госпожа Соломон не ви ли се обади?

Охранителят отново кимна и крадешком хвърли поглед към телевизора.

— Въпреки това съм длъжен да проверявам и записвам личните данни на посетителите. Съжалявам, правилник. Трябва да видя документите на доктора.

— Няма проблем. — Шофьорът се завъртя на седалката си и приглушено заговори през вътрешната преграда. През това време охранителят отново погледна към телевизора. Редскинс се откъсваха от мелето и той се надяваше да приключи с лимузината преди следващото разиграване.

Бръснатият пак се обърна напред и протегна през прозореца документа, който очевидно току-що беше получил през преградата.

Охранителят го взе и бързо го провери на скенера. Шофьорската книжка принадлежеше на някой си Кристофър Авадон от Калорама Хайтс. На снимката се виждаше красив блондин със синьо сако, вратовръзка и сатенена кърпичка в джобчето. „Кой се снима за шофьорска книжка с кърпичка в джобчето, по дяволите?“

Откъм телевизора се разнесоха приглушени овации и той се завъртя точно навреме, за да види, че един от играчите на Редскинс танцува в ендзоната и сочи с пръст нагоре.

— Изпуснах го — изсумтя охранителят и се обърна към прозореца. — Добре. — Върна книжката на шофьора. — Всичко е наред.

Лимузината потегли, а охранителят отново се настани пред телевизора с надеждата, че ще покажат повторение.

Докато караше по лъкатушния път, Малах не можеше да не се усмихне. Оказваше се, че не е трудно да проникне в секретния музей на Питър Соломон. Предишната вечер беше направил подобно посещение и в дома му.

Въпреки че притежаваше разкошно имение в Потомак, Питър Соломон прекарваше много време в огромния си градски апартамент в скъпия квартал Дорчестър Армс. Подобно на повечето жилища на свръхбогаташи, сградата, в която живееше, бе истинска крепост. Високи стени. Охраняеми портали. Списъци на гостите. Охраняем подземен паркинг.

Малах беше спрял същата тази лимузина до будката на охраната, бе свалил шофьорската фуражка от бръснатата си глава и бе казал:

— Возя доктор Кристофър Авадон. Той е гост на господин Питър Соломон. — Произнесе думите така, все едно съобщава за пристигането на херцог Йорк.

Охранителят провери в списъка си, после погледна и шофьорската книжка на Авадон.

— Да, виждам, че господин Соломон очаква доктор Авадон. — Натисна един бутон и порталът се отвори. — Господин Соломон е в апартамента на последния етаж. Предайте на госта да се качи с последния асансьор отдясно. Той стига чак догоре.

— Благодаря. — Малах си сложи фуражката и потегли.

Докато се спускаше в гаража, се оглеждаше за охранителни камери. Нищо. Живеещите тук очевидно не бяха хора, които разбиват чужди коли, а и очевидно не обичаха да ги следят.

Паркира в един тъмен ъгъл недалеч от асансьорите, спусна преградата между шофьорската седалка и задното отделение и се прехвърли отзад. Там се освободи от шофьорската фуражка и си сложи руса перука. След като пооправи сакото и вратовръзката си, се погледна в огледалото, за да се увери, че не е размазал грима. Нямаше намерение да поема никакви рискове. Не и тази вечер.

„Много отдавна очаквам този момент“.

След миг вече се качваше на частния асансьор. Изкачването беше безшумно и плавно. Вратата се отвори и той се озова в елегантно фоайе. Домакинът вече го чакаше.

— Добре дошли, доктор Авадон.

Малах се вгледа в прословутите му сиви очи и сърцето му се разтуптя.

— Благодаря, че се съгласихте да се срещнете с мен, господин Соломон.

— Моля, наричайте ме Питър. — Ръкуваха се и Малах усети златния масонски пръстен на ръката му… същата ръка, която някога беше насочила пистолет срещу него. В главата му се разнесе глас от далечното му минало. „Ако дръпнеш спусъка, ще те преследвам вечно“.