Изгубеният символ - Страница 44

„Питър Соломон ми повери талисман… някакъв побъркан ме примами да го донеса в Капитолия и иска с него да отключа мистичен портал… може би в помещението, носещо номера SBB13“.

Неособено ясна картина.

Лангдън се опитваше да се отърси от ужасяващия спомен за татуираната длан на Питър, преобразена в Ръката на тайните. Този гротесков образ се придружаваше от гласа на приятеля му: „Древните тайни, Робърт, са родили много митове… но това не означава, че самите те са измислица“.

Въпреки че още от началото на кариерата си изучаваше мистичните символи и тяхната история, на рационално равнище Лангдън винаги се беше съпротивлявал на идеята за Древните тайни и тяхното могъщо обещание за апотеоз.

Естествено, в историческите извори имаше безспорни доказателства, че през вековете е предавана тайна мъдрост, явно произлизаща от мистичните учения в ранен Египет. Тези знания се пренасяли тайно, за да се появят в ренесансова Европа, където според повечето мнения били поверени на елитна група учени от най-реномираната научна фабрика за идеи на Стария континент — Лондонското кралско дружество, загадъчно наричано Невидимия колеж.

Този таен „колеж“ скоро се превърнал в мозъчен тръст на най-просветените умове в света — Исак Нютон, Франсис Бейкън, Робърт Бойл и даже Бенджамин Франклин. Днес списъкът на членовете си оставаше също тъй внушителен — Айнщайн, Хокинг, Бор и Целзий. Всички тези велики учени бяха направили квантови скокове в човешкото знание — според някои техните открития били резултат от докосването им до древна мъдрост, скрита в Невидимия колеж. Лангдън се съмняваше в това, макар че зад неговите стени определено се вършеше необикновено много „мистична работа“.

Откриването на тайните трудове на Исак Нютон през 1936-а беше смаяло света със сензацията, че ученият е изпитвал всепоглъщаща страст към изучаването на древната алхимия и мистичната мъдрост. Сред личните му документи имаше едно писмо до Робърт Бойл, в което Нютон го убеждаваше да пази „пълно мълчание“ за получените от тях мистични знания. „Ако бъдат разкрити, те ще донесат огромни беди на света“, пишеше Нютон.

Все още се спореше за смисъла на това странно предупреждение.

— Професор Лангдън — неочаквано каза Сато и вдигна поглед от блекберито си, — макар да твърдите, че нямате представа защо тази вечер сте тук, навярно бихте могли да хвърлите светлина върху значението на пръстена на Питър Соломон.

— Мога да опитам — откъсна се от размислите си той.

Директорката на СЗС извади торбичката и му я подаде.

— Разкажете ми за тези символи.

Докато вървяха по пустия коридор, Робърт разгледа познатия пръстен. Лицето му носеше образ на двуглав феникс, стиснал флаг с надпис ORDO AB CHAO, и с числото 33 на гърдите.

— Двуглавият феникс с числото трийсет и три е емблемата на най-висшата масонска степен. — Официално тази престижна степен съществуваше само в шотландския ритуал. Въпреки това ритуалите и степените на масонството се отличаваха със сложна йерархия, която Лангдън нямаше желание да обяснява на Сато, поне тази вечер. — По същество трийсет и третата степен е почест, запазена за малка елитна група изключително способни масони. Всички други степени могат да се постигнат чрез успешно завършване на предишната, но посвещаването в трийсет и третата е ограничено. Става само с покана.

— Значи сте знаели, че Питър Соломон е член на този елитен вътрешен кръг, така ли?

— Разбира се. Масоните не крият в тайна принадлежността си към братството.

— Той ли е най-високопоставеният им член?

— В момента да. Питър оглавява Върховния съвет на трийсет и трета степен — ръководен орган на шотландския ритуал в Америка. — Лангдън обичаше да ходи в централата им — Дома на Храма, шедьовър на класицизма, чиято символична орнаментация съперничеше на Рослин в Шотландия.

— Професор Лангдън, забелязахте ли надписа, гравиран върху халката? „Всичко се разкрива в трийсет и третата степен“.

Робърт кимна и каза:

— Това е широкоразпространена тема в масонските предания.

— Тоест ако един масон бъде допуснат до тази най-висша трийсет и трета степен, му разкриват нещо специално, така ли?

— Да, така казват преданията, но сигурно не е вярно. Винаги се е твърдяло, че сред най-висшия ешелон на масонството има малцина избрани, които знаят някаква велика мистична тайна. Подозирам обаче, че истината е много по-тривиална.

Питър Соломон често му подхвърляше дяволити намеци за съществуването на безценна масонска тайна, ала Лангдън винаги беше смятал, че това просто е шеговит опит да го примами в братството. За съжаление, тазвечерните събития бяха всичко друго, но не и шега. Нищо шеговито нямаше и в настойчивостта, с която Питър го бе помолил да пази запечатаната кутийка, която сега носеше в чантата си.

Робърт тъжно погледна найлоновата торбичка със златния пръстен на Соломон и попита:

— Госпожо директор, имате ли нещо против да задържа пръстена?

Сато се обърна към него.

— Защо?

— Той е много ценен за Питър и бих искал тази вечер да му го върна.

На лицето й се изписа скептично изражение.

— Да се надяваме, че ще имате тази възможност.

— Благодаря. — Лангдън прибра торбичката в джоба си.

— Още един въпрос — каза Сато, докато продължаваха навътре в лабиринта. — Моите хора ми съобщиха, че докато търсели ключовите думи „трийсет и трета степен“ и „портал“ в комбинация с „масонство“, получили буквално стотици резултати, съдържащи думата „пирамида“.

— И в това няма нищо чудно — отвърна ученият. — Строителите на египетските пирамиди са предшественици на съвременните зидари, а пирамидата, наред с египетските теми, се среща много често в масонската символика.