Изгубеният символ - Страница 39

— Явно ви има пълно доверие. Не е канил тук никой друг.

— Предполагам, смята, че идването ми може да е от полза за нашите дискусии, но се боя да не се натрапя.

— Щом брат ми ви кани, значи сте добре дошъл. Освен това имал да казва много неща и на двама ни. А аз искам да разбера точно какво става.

— Добре тогава. Къде се намира лабораторията ви?

— В Центъра за поддръжка на Смитсъновия музей. Знаете ли къде е?

— Не. — Малах хвърли поглед към комплекса оттатък паркинга. — Всъщност в момента съм в колата си и имам навигационна система. Дайте ми адреса.

— Силвър Хил Роуд четири хиляди двеста и десет.

— Добре, един момент. Сега ще го въведа. — Той изчака десет секунди. — А, добра новина, изглежда съм по-близо, отколкото си мислех. Джипиесът показва, че съм само на десетина минути от вас.

— Чудесно. Ще се обадя на охраната на портала и ще ги предупредя, че идвате.

— Благодаря.

— До скоро.

Малах прибра евтиния джиесем в джоба си и отново погледна към ЦПСМ. „Дали не проявих липса на възпитание, като се самопоканих?“ Усмихнато извади айфона на Питър Соломон и се възхити на есемеса, който преди няколко минути беше пратил на Катрин.

...

Получих есемесите ти. Всичко е наред. Тежък ден. Пропуснах часа си при д-р Авадон. Извинявай, че не ти казах по-рано. В момента пътувам към лабораторията. Покани д-р Авадон да дойде при нас, ако е свободен. Доверявам му се напълно и имам да казвам и на двама ви много неща.

Както и очакваше, айфонът изпиука, сигнализирайки за получаването на отговора на Катрин.

...

питър, поздравления, че си се научил да пращаш есемеси! радвам се, че си добре, разговарях с д-р А. пътува към лабораторията, доскоро! к.

Малах се наведе и пъхна айфона на Соломон между предната гума на лимузината и асфалта. Беше му свършил добра работа… но вече трябваше да го унищожи, за да не може никой да го открие. После седна зад волана, включи на скорост и бавно потегли напред. Чу острото изхрущяване на телефона.

Отново изключи от скорост и се зазяпа в далечния силует на ЦПСМ. „Десет минути“. В огромното хранилище на Питър Соломон имаше над трийсет милиона съкровища, ала тази вечер Малах беше дошъл, за да унищожи само двете най-ценни.

Всички проучвания на Катрин Соломон.

И самата нея.

26

— Професор Лангдън? — повика го Сато. — Изглеждате така, като че сте видели призрак. Добре ли сте?

Робърт придърпа ремъка на чантата си по-високо на рамото си и постави длан отгоре й, сякаш така по-добре щеше да скрие опакованата кутийка, която носеше. Усещаше, че лицето му е станало пепеляво.

— Просто… се безпокоя за Питър.

Директорката на СЗС наклони глава и го погледна изпитателно.

Ученият изведнъж осъзна, че тазвечерната поява на Сато може би има връзка с повереното му от Соломон пакетче. „Едни много влиятелни хора искат да ми го откраднат“. Нямаше представа за какво му е на ЦРУ кутийка, съдържаща талисман… и изобщо какъв може да е талисманът. „Ordo ab chao?“

Японката се приближи към него. Черните й очи го пронизваха.

— Усещам, че преживявате откровение, нали?

Той започна да се поти.

— Не, не точно.

— За какво си мислите?

— Ами, просто… — Лангдън се поколеба. Не знаеше какво да каже. Нямаше намерение да разкрива съществуването на пакетчето и все пак, ако Сато го закараше в ЦРУ, на влизане със сигурност щяха да обискират чантата му. — Всъщност… — излъга той — ми хрумна нещо за цифрите върху дланта на Питър.

Лицето на жената остана непроницаемо.

— Да? — Тя погледна към Андерсън, който се връщаше при тях, след като беше посрещнал най-после пристигналия екип криминалисти.

Лангдън мъчително преглътна и приклекна до отрязаната ръка, чудеше се какво да каже. „Нали си преподавател, Робърт, импровизирай!“ С надеждата, че нещо ще го осени, той още веднъж разгледа седемте миниатюрни знака.

„Нищо. Абсолютно“.

Фотографската му памет претършува енциклопедията от символи в ума му и успя да открие само едно. Беше се сетил за това още отначало, но му се стори малко вероятно. В момента обаче трябваше да спечели време, за да помисли.

— Първата грешка при разчитането на символи и шифри е тяхното тълкуване чрез различни символични езици — започна Лангдън. — Например, когато ви казах, че този текст е римски и арабски, анализът ми беше несъстоятелен, защото използвах различни символични системи. Същото се отнася за римските цифри и руните.

Сато скръсти ръце и повдигна вежди, сякаш му казваше: „Продължавайте“.

— Обикновено информациите се предават на един, а не на много езици и затова първата задача на специалиста по символика е да открие онази последователна символична система, която се отнася за целия текст.

— И вие открихте тази система, така ли?

— Ами, да… и не. — Опитът му с ротационната симетрия на амбиграмите го беше научил, че символите понякога имат значение от различни ъгли. Разбираше, че в този случай наистина има начин да анализира и седемте знака само на един език. — Ако леко преместим дланта, езикът ще стане логичен. — Колкото и зловещо да му се струваше, похитителят на Питър, изглежда, вече бе намекнал за това преместване, като бе цитирал древния херметически постулат. „Както горе, тъй и долу“.

Въпреки че го побиваха тръпки, той се пресегна и хвана дървената подложка, върху която беше забита ръката на Питър. После внимателно я обърна наопаки, тъй че сега изпънатите пръсти на приятеля му сочеха право надолу. Символите мигновено се преобразиха.