Изгубеният символ - Страница 38

— Майтапиш се.

— Нищо чудно. Тия търсещи програми действат географски, с други думи, първите резултати винаги са някъде наблизо. Освен това една от твоите ключови думи е „Вашингтон“.

— Тогава защо не потърсим в домейн регистъра? — предложи Катрин. — Така няма ли да открием кой е притежател на този домейн?

„Малко елементарно, ама не е лоша идея“. Триш влезе в база данните и въведе команда за търсене на IP адреса с надеждата да свърже криптираните цифри с действително име. Раздразнението й постепенно се заменяше с растящо любопитство. „Чий е този документ?“ Резултатите се появиха бързо, без да дадат пълно съответствие, и Триш отчаяно вдигна ръце.

— Сякаш това айпи не съществува. Не мога да открия никаква информация за него.

— Айпи адресът съществува. Преди малко попаднахме на документ, който се съхранява там!

„Вярно“. И все пак притежателят на този документ очевидно предпочиташе да не разкрива самоличността си.

— Не знам какво да ти кажа. Такива търсения всъщност не са в моята област и ако не решиш да повикаш някой хакер, аз се предавам.

— Познаваш ли подходящ човек?

Триш се завъртя и погледна шефката си.

— Шегувах се, Катрин. Идеята не е много добра.

— Но такива неща се правят, нали? — Тя си погледна часовника.

— Хм, да… непрекъснато. Технически е съвсем просто.

— Познаваш ли някой?

— Хакер ли? — Триш нервно се засмя. — Ами, половината ми бивши колеги.

— Имаш ли доверие на някого?

„Сериозно ли говори?“ Виждаше, че Катрин е абсолютно сериозна.

— Всъщност да. Познавам един човек, когото можем да повикаме. Беше ни специалист по системна сигурност — абсолютен компютърен маниак. Сваляше ме, което не ми допадаше, но е добър човек и му имам доверие. Освен това работи на свободна практика.

— Дискретен?

— Той е хакер. Естествено, че е дискретен. Нали това прави! Обаче съм сигурна, че ще поиска поне хилядарка, за да погледне…

— Обади му се. Предложи му двойно за бързи резултати.

Триш не знаеше от кое се чувства по-неловко — от това, че помага на Катрин Соломон да наеме хакер… или че трябва да позвъни на тип, който сигурно още не можеше да повярва, че една дебеличка рижа метасистемна анализаторка е отблъснала ухажванията му.

— Сигурна ли си, че го искаш?

— Обади се от телефона в библиотеката — отговори Катрин. — Номерът му е блокиран. И естествено, не споменавай името ми.

— Ясно. — Триш тръгна към вратата, но спря, понеже чу айфона на шефката й да сигнализира за получен есемес. С малко късмет, пристигналото съобщение можеше да е информация, която да я спаси от неприятната задача. Тя изчака, докато Катрин извади телефона от джоба на лабораторната си престилка и погледне дисплея.

Когато видя името на айфона, Катрин Соломон изпита огромно облекчение.

„Най-после!“

...

ПИТЪР СОЛОМОН

— Есемес от брат ми — каза тя на Триш.

По-младата жена се обнадежди.

— Дали да не го попитаме за всичко това… преди да се обадим на хакер?

Катрин погледна защитения документ на плазмената стена и отново чу гласа на доктор Авадон. „Онова, което според брат ви е скрито във Вашингтон… Може да бъде намерено“. Вече не знаеше в какво да вярва. А този документ съдържаше информация за безумни идеи, които явно бяха обсебили брат й.

Тя поклати глава.

— Искам да знам кой е написал този документ и къде се намира той. Обади се.

Триш се намръщи и продължи към вратата.

Независимо дали документът можеше да обясни казаното от Питър на доктор Авадон, днес беше разбудена поне една мистерия. Брат й най-после се бе научил да праща есемеси по айфона, който му беше подарила.

— И съобщи на медиите — извика тя след Триш. — Великият Питър Соломон току-що прати първия си есемес.

Малах стоеше до лимузината си на паркинга на едноетажния мол срещу ЦПСМ, разтъпкваше се и чакаше да му позвънят. Знаеше, че ще го направят.

Вече не валеше и през облаците започваше да наднича зимната луна, същата, която преди три месеца го беше осветявала през кръглия отвор на тавана на Дома на Храма по време на посвещаването му.

„Сега светът изглежда различно“.

Докато чакаше, стомахът му пак изкурка. Макар и неприятен, двудневният пост беше важен за подготовката му. Такива бяха древните правила. Скоро всички неудобства вече нямаше да имат значение.

Докато стоеше на хладния нощен въздух, Малах ухилено установи, че съдбата го е пратила точно пред малка черква. Между голям стоматологичен център и един супермаркет се гушеше мъничък храм.

„ДОМЪТ НА СЛАВАТА БОЖИЯ“.

Той погледна към прозореца, върху който беше изписана част от Символа на вярата на тази Църква: ВЯРВАМЕ, ЧЕ ИИСУС ХРИСТОС Е ЗАЧЕНАТ ОТ СВЕТИЯ ДУХ И РОДЕН ОТ ДЕВА МАРИЯ, И ЕДНОВРЕМЕННО Е ИСТИНСКИ ЧОВЕК И БОГ.

Малах се усмихна. „Да, Иисус наистина е и двете, човек и Бог, но непорочното зачатие не е необходимото условие за божественост. Тия работи не стават така“.

Звънът на джиесема му разцепи нощния въздух и ускори пулса му. Беше собственият му телефон — евтин апарат, купен вчера. Дисплеят показваше, че това е очакваното обаждане.

„Отблизо звъни“ — помисли си той и погледна оттатък Силвър Хил Роуд, към бледия, огрян от луната силует на зигзаговиден покрив, издигащ се над върхарите на дърветата. После отвори джиесема и каза с гърлен глас:

— Доктор Авадон.

— Обажда се Катрин. Най-после се свързах с брат си.

— О, успокоихте ме. Как е той?

— В момента пътува за лабораторията. Даже предложи да се присъедините към нас.

— Моля? — Малах се престори на изненадан. — Във вашата… лаборатория ли?