Изгубеният символ - Страница 30

Сато и Андерсън мълчаха.

— Наоколо има странни, анахронични фигури: древни богове, даряващи знания на нашите предци — продължи Лангдън. — Минерва вдъхновява великите изобретатели на нашата страна за технически открития — Бен Франклин, Робърт Фултън, Самюъл Морз. — Той ги посочи един по един. — А ей там е Вулкан, който ни помага да създадем парен двигател. До тях Нептун ни учи да прокараме трансатлантически кабел. Следва Церера, богинята на зърното, от чието име произлиза английската дума за житни растения, „cereal“. Тя седи в комбайна на Маккопмик, селскостопанското откритие, превърнало родината ни в световен лидер в производството на храни. Фреската съвсем открито изобразява как нашите предци получават мъдрост от боговете. — Робърт погледна Сато. — Знанието е сила, а правилното знание позволява на човек да върши чудеса, почти божествени дела.

Директорката на СЗС също откъсна очи от тавана, впери ги в него и разтри врата си.

— Прокарването на телефонен кабел е много далеч от божествеността.

— За съвременния човек може би — отвърна Лангдън. — Но ако знаеше, че човечеството вече притежава способността да води презокеански разговори, да лети със скоростта на звука и да пътува до луната, Джордж Вашингтон щеше да реши, че сме станали богове, способни да вършат чудеса. — Той замълча за миг. — Футуристът Артър Кларк казва, че „всяка достатъчно развита технология е неразличима от магия“.

Сато сви устни, очевидно потънала в размисъл. Хвърли поглед към отрязаната ръка и проследи посоката на изпънатия показалец.

— Казали са ви: „Питър ще посочи пътя“, професор Лангдън. Нали така?

— Да, госпожо, но…

Директорката се обърна към Андерсън.

— Началник, има ли начин да се доближим до фреската, за да я разгледаме по-внимателно?

Шефът на охраната на Капитолия кимна утвърдително и каза:

— От вътрешната страна на купола има коридор.

Лангдън погледна нагоре към миниатюрния парапет, който се виждаше точно под стенописа, и се напрегна.

— Няма нужда да се качваме там. — Вече го беше правил, като гост на един сенатор и неговата съпруга, и едва не бе припаднал от шеметната височина и опасната пътека.

— Няма нужда ли? — попита Сато. — Професор Лангдън, имаме си работа с човек, който смята, че в тази зала има портал, способен да го превърне в бог. Фреската на тавана символизира преобразяването на човек в бог, а пък отрязаната ръка сочи право към нея. Като че ли всичко настойчиво ни води нагоре.

— Малцина го знаят, обаче в купола има една шестоъгълна касета, която наистина се отваря като портал — обади се Андерсън. — През нея може да се надникне надолу и…

— Чакайте малко — прекъсна го Лангдън. — Вие пропускате главното. Онзи човек търси символичен портал — вход, който не съществува. Когато каза: „Питър ще посочи пътя“, той говореше метафорично. Сочещият жест с изпънати показалец и палец е широко разпространен символ на Древните тайни и се среща в древното изкуство по целия свят. Можем да го открием в три от най-прочутите шедьоври на Леонардо да Винчи, „Тайната вечеря“, „Поклонението на влъхвите“ и „Свети Йоан Кръстител“. Това е символ на мистичната човешка връзка с Бог. — „Както горе, тъй и долу“. Странният избор на думи вече започваше да му се струва по-смислен.

— Никога не съм го виждала — заяви Сато.

„Тогава гледай спортните канали“, помисли Робърт. Винаги му ставаше смешно, когато видеше някой професионален спортист да сочи към небето след тъчдаун или хоумрън в знак на благодарност към Бог. Чудеше се колко от тях знаят, че продължават предхристиянска традиция, изразяваща признателност към мистичната сила горе, която за един кратък миг ги е преобразила в богове, способни на чудотворни дела.

— Ако това ще ви помогне, ръката на Питър не е първата такава в тази Ротонда — каза Лангдън.

Японката го зяпна така, като че ли се е побъркал.

— Моля?

Той посочи блекберито в ръката й.

— Потърсете в Гугъл „Джордж Вашингтон Зевс“.

Сато се поколеба, ала започна да пише. Андерсън се приближи до нея и напрегнато се вторачи над рамото й.

— Някога в Ротондата се извисявала голяма статуя на Джордж Вашингтон… изобразен като бог — осведоми ги Лангдън. — Седял в абсолютно същата поза като Зевс в Пантеона, с разголена гръд. В лявата си ръка държал меч, а дясната била вдигната с изпънати палец и показалец.

Директорката на СЗС очевидно намери някакво изображение в интернет, защото Андерсън изумено зяпна екрана на блекберито.

— Чакайте, това Джордж Вашингтон ли е?

— Да — потвърди Робърт. — Изобразен като Зевс.

— Вижте му ръката. — Шефът на охраната продължаваше да наднича над рамото на Сато. — Дясната му ръка е в същото положение като на господин Соломон.

„Нали ви казах, ръката на Питър не е първата такава в Ротондата“, помисли Лангдън. Когато за пръв път показали в Ротондата статуята на голия Джордж Вашингтон, изваяна от Хорейшо Гриноу, мнозина се шегували, че Вашингтон сигурно се пресяга към небето в отчаян опит да намери някакви дрехи. Когато обаче американските религиозни идеали се променили, шеговитата критика прераснала в спорове и статуята била захвърлена в някаква барака в Източната градина. В момента тя се намираше в Националния музей за американска история на Смитсъновия институт. Посетителите там нямаха основание да подозират, че тя е една от последните връзки с времето, когато бащата на тази страна е господствал над вашингтонския Капитолий като бог… като Зевс над Пантеона.

Директорката на СЗС набра някакъв номер на блекберито си, явно решила, че е подходящ момент да провери подчинените си.