Изгубеният символ - Страница 160

160

— Катрин, говори твоята съвест. Защо заряза Робърт?

Тя явно познаваше смайващите акустични свойства на купола… защото стената отговори:

— Защото Робърт е пъзльо. Трябва да дойде тук при мен. Имаме много време, докато дойде моментът да отворим вратата.

Той знаеше, че е права, и неохотно тръгна към нея, като се притискаше към стената.

— Таванът е поразителен — дивеше се Катрин, извила шия, за да се наслади на цялата прелест на „Апотеоза“. — Митични богове наред с изобретатели и техните творения! Направо да не повярваш, че това е в абсолютния център на нашия Капитолий!

Лангдън вдигна очи към огромните фигури на Франклин, Фултън и Морз с техните изобретения. От тях се извиваше сияйна дъга, която отведе погледа му до Джордж Вашингтон, възнасящ се на небето върху облак. „Великото обещание, че човек ще стане Бог“.

— Сякаш самата същност на Древните тайни е надвиснала над Ротондата — отбеляза Катрин.

Лангдън трябваше да признае, че малко фрески по света съчетават научни изобретения с митични богове и апотеоз на човека. Величествените образи на този таван наистина бяха послание за Древните тайни и имаше причина да са тук. Отците основатели си бяха представяли Америка като бяло платно, плодородна почва, в която да хвърлят семената на тайните. Днес този символ — възнасянето на бащата на американската нация в небето — безмълвно се издигаше над законотворци, политически лидери и президенти… ярко напомняне, пътепоказател към бъдещето, обещание за време, когато човекът ще постигне пълната си духовна зрелост.

— Този стенопис е пророчески, Робърт — прошепна Катрин, без да откъсва очи от грамадните фигури на великите американски изобретатели, съпътствани от Минерва. — Днес най-модерните открития в Америка се използват за изучаването на най-древните човешки идеи. Ноетичната наука може и да е нова, но всъщност е най-старата наука на земята — изучаването на човешката мисъл. — Тя се обърна към него. От очите й бликаше почуда. — И се оказва, че древните са разбирали мисълта много по-проницателно от нас.

— Логично — съгласи се Лангдън. — Човешкият ум е единствената технология, с която са разполагали. Ранните философи са го изучавали неуморно.

— Да! Древните текстове постоянно подчертават силата на човешкия ум. Ведите описват потока мисловна енергия. В „Пистис София“ се говори за универсалното съзнание. „Зохар“ изследва природата на духа. Шаманистките текстове предричат Айнщайновото „дистанционно въздействие“ в смисъл на лекуване от разстояние. Всичко го има! Да не споменавам за Библията.

— И ти ли? — позасмя се професорът. — Брат ти се опита да ме убеди, че в Библията е шифрована научна информация.

— Определено. И ако не вярваш на Питър, прочети някои езотерични съчинения на Нютон за Библията. Когато започнеш да разбираш загадъчните притчи в Светото писание, Робърт, ще осъзнаеш, че това е изследване на човешкия ум.

Той сви рамене.

— Сигурно трябва да я препрочета.

— Ще те попитам нещо. — Катрин очевидно не оценяваше скептицизма му. — Когато в Библията се казва, идете да построите храма… храм, който трябва да издигнем без звук от „чук“, „тесла“ или „друго някакво желязно оръдие“, ти за какъв храм смяташ, че става дума?

— Ами, в текста изрично се казва, че човешкото тяло е храм.

— Да, в Коринтяни, глава трета, стих шестнайсети. „Вие сте храм Божий“. В Евангелието от Йоан се посочва същото. Робърт, Светото Писание добре познава силата, която спи в нас, и ни насърчава да овладеем тази сила… насърчава ни да построим храмовете на нашите умове.

— За съжаление, струва ми се, че по-голямата част от религиозния свят очаква да бъде издигнат истински храм. Това е част от пророчеството за месията.

— Да, но те пропускат нещо много важно. Второто пришествие е пришествие на човека — моментът, в който човечеството най-после ще построи храма на своя ум.

— Не знам. — Лангдън се почеса по брадичката. — Не съм специалист по Библията, обаче там изрично се говори, че трябва да бъде построен физически храм, който е подробно описан. Състои се от две части — външен храм, наречен „светилище“, и вътрешен, наречен „светая светих“. И тези две части са разделени с тънка завеса.

Катрин се ухили.

— Доста добре си спомняш Светото писание за отявлен скептик. Между другото, виждал ли си истински човешки мозък? Състои се от две части — външна, наречена дура матер, или твърда обвивка, и вътрешна, наречена пиа матер, или мека обвивка. Те са разделени с арахноидея, своеобразна „завеса“ от паяжинообразна тъкан.

Професорът изненадано наклони глава настрани.

Тя протегна ръка и леко го докосна по слепоочието.

— Има причина да наричат това тук твой храм, Робърт.

Докато се опитваше да осмисли думите й, Лангдън неочаквано си спомни гностическото Евангелие на Мария: „Където е съзнанието, там е и съкровището“.

— Може би си чувал за сканирането на мозъка на йоги по време на медитация? — тихо продължи Катрин. — В силно съсредоточено състояние човешкият мозък физически произвежда подобно на восък вещество в епифизната жлеза. Този секрет не прилича на нищо друго в тялото. Той притежава невероятна лечебна сила, буквално може да регенерира клетките и навярно е една от причините, поради която йогите живеят толкова дълго. Това е истинска наука, Робърт. Това вещество има невъобразими свойства и се образува единствено от ум в дълбоко фокусирано състояние.

— Май преди няколко години четох за това.

— Да, и докато сме на тази тема, нали познаваш библейския разказ за манната небесна?

160