Изгубеният символ - Страница 161

161

Лангдън не виждаше никаква връзка.

— Имаш предвид вълшебната субстанция, която падала от небето, за да нахрани гладните ли?

— Точно така. Твърди се, че тя лекувала болните, дарявала вечен живот и колкото и да е странно, онези, които я ядели, не отделяли изпражнения. — Катрин замълча за миг, сякаш го изчакваше да разбере казаното. — Робърт? Храна, която пада от небето? — Тя посочи слепоочието си. — И магически лекува тялото? Не образува изпражнения? Не виждаш ли? Това е шифър, Робърт! Храмът е шифър, означаващ „тяло“. Небето е шифър, означаващ „ум“. Стълбата на Яков е гръбначният ти стълб. А манната е този рядък мозъчен секрет. Когато срещаш тези шифри в Светото писание, обръщай им внимание. Те често показват, че под повърхността е скрито по-дълбоко значение.

Катрин заговори скорострелно, обясняваше, че същата тази магическа субстанция се срещала постоянно в Древните тайни: нектар на боговете, еликсир на живота, извор на младостта, философски камък, амброзия, роса, оджас, сома. После продължи за епифизата, която изобразявала всевиждащото око на Бог.

— Според Матей, глава шеста, стих двайсет и втори — възбудено цитира тя, — „ако твоето око бъде чисто, и цялото твое тяло ще бъде светло“. Тази идея също е представена от айна чакра и хиндуистката точка на челото, която…

Катрин засрамено млъкна.

— Извинявай… знам, че се раздрънках. Просто намирам всичко това за невероятно вълнуващо. От години изучавам твърденията на древните за страховитата сила на човешкото съзнание и сега науката ни показва, че овладяването на тази сила е реален физически процес. Ако ги използваме правилно, нашите мозъци са в състояние да призоват сили, които буквално са свръхчовешки. Подобно на много други древни текстове, Библията всъщност е подробно описание на най-сложната машина, която изобщо е създавана… човешкия ум. — Тя въздъхна. — Колкото и да е невероятно, науката още дори не се е докоснала до повърхността на целия потенциал на съзнанието.

— Явно твоите ноетични проучвания ще предизвикат истински квантов скок напред.

— Или назад — отвърна Катрин. — Древните са знаели много научни истини, които ние едва сега преоткриваме. Само след няколко години модерният човек ще бъде принуден да приеме нещо, което сега е немислимо — нашите умове са способни да генерират енергия, която може да преобразява физическата материя. — Тя отново направи пауза. — Елементарните частици реагират на мислите ни… което значи, че мислите ни притежават свойството да променят света.

Лангдън топло се усмихна.

— Ето какво ме накараха да повярвам моите проучвания — каза Катрин. — Бог съществува — мисловна енергия, която е навсякъде. И като човешки същества, ние сме сътворени по този образ…

— Моля? — прекъсна я Робърт. — Сътворени по образа на… мисловната енергия ли?

— Точно така. Нашите физически тела са еволюирали през хилядолетията, но всъщност умовете ни са сътворени по образа на Бог. Ние четем Библията прекалено буквално. Научаваме, че Бог ни е сътворил по свой образ, обаче на Бог приличат не физическите ни тела, а умовете ни.

Лангдън мълчеше, потънал в размисъл.

— Това е великият дар, Робърт, и Бог очаква да го проумеем. Хората по целия свят гледат към небето и чакат Бог… без да съзнават, че Бог чака нас. — Катрин замълча за миг, та той да осмисли думите й. — Ние сме творци, ала наивно играем ролята на „сътворените“. Виждаме се като безпомощни овце, подмятани от Бога, който ни е създал. Коленичим като уплашени деца, молим за помощ, за прошка, за късмет. Но щом проумеем, че наистина сме сътворени по образ на Създателя, ще започнем да разбираме, че и ние трябва да бъдем Създатели. Когато проумеем този факт, вратите пред човешкия потенциал ще се отворят широко.

Професорът си спомни една мисъл на философа Манли П. Хол, която му беше направила силно впечатление: „Ако не искаше човек да е мъдър, Създателят нямаше да му даде способността да знае“. Лангдън отново отправи поглед към „Апотеозът на Вашингтон“ — символичното възнасяне на човек към божеството. „Сътвореният… се превръща в Създател“.

— Най-удивителното е, че щом започнем да овладяваме истинската си сила, ние хората ще можем напълно да контролираме нашия свят — каза Катрин. — Ще можем да определяме действителността, а не само да реагираме на нея.

Робърт я погледна.

— Това ми се струва… опасно.

Тя се сепна. Отговорът му очевидно я бе впечатлил.

— Да, точно така! Щом мислите въздействат на света, трябва много да внимаваме какво мислим. Разрушителните мисли също оказват влияние, а всички знаем, че е много по-лесно да рушиш, отколкото да създаваш.

Всички легенди подчертаваха, знаеше Лангдън, че древната мъдрост трябва да бъде защитена от недостойните и да се споделя само с просветените. Той си спомни за Невидимия колеж и молбата на великия учен Исак Нютон към Робърт Бойл да пази „пълно мълчание“ за техните тайни проучвания. „Ако бъдат разкрити, те ще донесат огромни беди на света“, пишеше през 1676 г. Нютон.

— Тук има една любопитна подробност — подсмихна се Катрин. — Голямата ирония е, че всички религии по света векове наред насърчават своите последователи да прегърнат идеите за вяра и убеждение. Сега науката, която векове наред е осмивала религията като суеверие, трябва да признае, че следващият голям предел, към който се насочва, буквално е областта на вярата и убеждението… силата на фокусираното съзнание и намерение. Същата наука, която подкопа нашата вяра в чудотворното, сега строи мост над отворената от самата нея пропаст.

161