Изгубеният символ - Страница 152

152

— Оказва се обаче, че той се е натъкнал на аспект от масонската загадка, който според мен ние не сме очаквали.

— Какво имаш предвид?

— Нола, нали знаеш, че директорът на ЦРУ създаде вътрешен дискусионен форум за служители в Управлението, където да споделят идеите си за всевъзможни неща?

— Разбира се. — Форумите позволяваха на работещите в ЦРУ да чатят на различни теми и за директора това беше своеобразен виртуален портал, осигуряващ му обратна връзка с персонала.

— Форумите на директора се хостват в личното му дисково пространство, и все пак, за да участват служители с различно ниво на достъп до класифицирана информация, те са извън класифицирания му файъруол.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя, докато завиваха зад ъгъла към служебното кафене.

— С една дума… — Париш посочи в сумрака. — Ето това.

Нола погледна натам. В другия край на двора лунната светлина се отразяваше в огромна метална скулптура.

В Управлението, което се гордееше с над петстотин оригинални произведения на изкуството, тази творба, наречена „Криптос“ — или на старогръцки „скрит“, — определено беше най-известната. Дело на американския скулптор Джеймс Санборн, тя се бе превърнала в нещо като легенда в ЦРУ.

Състоеше се от грамаден есовиден меден лист, изправен върху страничния си ръб като огъната метална стена. Върху цялата й повърхност имаше близо две хиляди букви… подредени в смайващ шифър. И сякаш това не беше достатъчно загадъчно, около шифрованата есовидна стена имаше множество други скулптурни елементи — гранитни плочи под странни ъгли, компас, магнит и дори послание, написано на Морзовата азбука, в което се говореше за „ясна памет“ и „тъмни сили“. Повечето фенове вярваха, че това са указания за разшифроване на скулптурата.

„Криптос“ бе произведение на изкуството… но и загадка.

Опитите за разгадаване на неговата тайна се бяха превърнали в мания за криптоаналитици в и извън ЦРУ. Преди няколко години част от шифъра най-после беше разбита и това стана новина номер едно в националните медии. Въпреки че много от кода до ден-днешен си оставаше неразгадано, дешифрираните сектори бяха толкова странни, че правеха скулптурата още по-тайнствена. В тях се говореше за подземни скривалища, портали, водещи към древни гробници, дължини и ширини…

Нола все още си спомняше части от разшифрованите места: „Информацията се събирала и предавала под земята до неизвестно място… Бил напълно невидим… как е възможно това… използвали магнитното поле на земята…“

Самата тя никога не беше обръщала особено внимание на скулптурата, нито я интересуваше дали изобщо ще бъде разшифрована напълно. В момента обаче й трябваха отговори.

— Защо ми показваш „Криптос“?

Париш й се усмихна заговорнически и драматично извади от джоба си един лист.

— Това е тайнственият защитен документ, който толкова те развълнува. Отворих пълния текст.

Нола подскочи.

— Вмъкнал си се в класифицираното дисково пространство на директора?!

— Не. Точно това се опитах да ти обясня преди малко. Погледни. — Той й подаде листа.

Нола го взе и го разгъна. Видя стандартната шапка с емблемата на Управлението и изненадано наклони глава.

Този документ не беше класифициран. Ни най-малко.

...

СЛУЖЕБЕН ДИСКУСИОНЕН ФОРУМ: КРИПТОС
КОМПРЕСИРАН ЗАПИС: НИШКА # 2456282.5

Нола видя поредица постинги, компресирани в една страница за по-ефективно съхраняване.

— В твоя защитен документ всъщност някакви маниаци на тема шифри си приказват за „Криптос“ — каза Рик.

Тя се зачете в текста и стигна до изречение, съдържащо позната комбинация от ключови думи.

...

Джим, скулптурата съобщава, че е пратен на тайно място ПОД ЗЕМЯТА, където е скрита информацията.

— Това е един от форумите на директора, „Криптос“ — поясни Париш. — Съществува от години. Има буквално хиляди постинги. Не съм изненадан, че един от тях случайно съдържа всички ключови думи.

Нола продължи нататък и стигна до друг постинг, включващ ключови думи.

...

Макар Марк да каза, че мястото е някъде във ВАШИНГТОН, координатите, които използва, се отклоняваха с един градус — Криптос в общи линии сочи обратно към себе си.

Рик отиде при скулптурата и прокара длан по загадъчното море от букви.

— Голяма част от шифъра още не е разбита и много хора смятат, че той може да е свързан с древни масонски тайни.

Криптоаналитичката си спомняше слуховете за масонската връзка на „Криптос“, ала обикновено не обръщаше внимание на маниаците. Но сега, докато оглеждаше пръснатите из двора отделни части от творбата, разбра, че всъщност става дума за шифър на части, сюмболон, точно като Масонската пирамида.

„Странно“.

За миг почти си представи „Криптос“ като модерна Масонска пирамида — шифър на много части, направени от различни материали, всеки играещ определена роля.

— Мислиш ли, че е възможно „Криптос“ и Масонската пирамида да крият една и съща тайна?

— Кой знае? — Париш стрелна скулптурата с разочарован поглед. — Съмнявам се, че някога изобщо ще разчетем цялото послание. Разбира се, освен ако някой не успее да убеди директора да отключи сейфа си и да прочете разшифровката.

Нола кимна. Започваше да си спомня всичко. Когато бяха инсталирали творбата, с нея вървеше запечатан плик, съдържащ пълната разшифровка на отделните части. Пликът беше поверен на тогавашния директор на ЦРУ Уилям Уебстър, който го бе заключил в личния си сейф. Предполагаше се, че документът още е там и че през годините се е предавал от директор на директор.

152