Изгубеният символ - Страница 153

153

Странно, мисълта за Уилям Уебстър освежи паметта й и в главата й изскочи още един откъс от разбития шифър на „Криптос“:

...

ТОЙ Е ЗАРОВЕН НЯКЪДЕ ТАМ.
КОЙ ЗНАЕ ТОЧНОТО МЯСТО?
САМО УУ.

Въпреки че никой не знаеше точно какво е заровено там, повечето хора смятаха, че УУ означава Уилям Уебстър. Беше чувала да се твърди, че всъщност се отнася за някой си Уилям Уистън, теолог от Кралското дружество, макар че никога не се бе замисляла особено над това.

— Не разбирам много от изкуство, признавам си, но мисля, че тоя Санборн е голям гений — продължаваше Рик. — Неотдавна попаднах в интернет на информация за неговия „Кирилски прожектор“. Излъчва гигантски руски букви от документ на КГБ за психоконтрола. Шантава работа.

Нола вече не го слушаше. Четеше листа и скоро намери третия ключов израз в друг постинг:

...

Добре, цялата тази част е дословно взета от дневника на някакъв известен археолог и в нея се разказва за момента, в който той открил ДРЕВЕН ПОРТАЛ, водещ към гробницата на Тутанкамон.

Въпросният археолог, тя го знаеше, всъщност беше прочутият египтолог Хауард Картър. Следващият постинг го споменаваше по име.

...

Току-що прегледах онлайн останалата част от записките на Картър и изглежда, че той намерил глинена плочка, предупреждаваща, че ПИРАМИДАТА крие опасни последици за всеки, който наруши покоя на фараона. Проклятие! Не трябва ли да сме разтревожени? ☺

Тя свъси вежди.

— За бога, Рик, тоя идиот тук тотално се е объркал. Тутанкамон не е погребан в пирамида. А в Долината на царете. Тия маниаци не гледат ли Дискавъри Ченъл?

Париш сви рамене.

— Техничари.

Нола стигна до последния ключов израз.

...

Пичове, знаете, че не си падам по конспиративни теории, обаче Джим и Дейв трябва да разшифроват този СЮМБОЛОН и да разкрият последната му тайна, преди светът да загине през 2012-а… Чао.

— Та значи реших, че трябва да научиш за тоя форум, преди да обвиниш директора на ЦРУ в укриване на класифицирани документи за древна масонска легенда — каза Рик. — Кой знае защо, се съмнявам, че толкова могъщ човек като него има време за такива неща.

Нола си представи масонския запис и лицата на всички влиятелни личности, участващи в древните ритуали. „Ако Рик имаше представа…“

В крайна сметка, каквото и да разкриеше „Криптос“, сигурно беше, посланието определено имаше мистичен смисъл. Нола погледна осветената от луната творба — триизмерен шифър, безмълвно изправен в сърцето на една от най-важните разузнавателни институции в страната — и се зачуди дали някога ще издаде последната си тайна.

Когато тръгнаха по обратния път, Нола се усмихна.

„Той е заровен някъде там“.

128

„Това е безумие“.

Робърт Лангдън не виждаше нищо. Питър Соломон мълчеше на седалката до него.

„Къде ме води?“

Освен любопитство Лангдън изпитваше смесица от заинтригуваност и опасение. Въображението му отчаяно се опитваше да свърже отделните елементи. Питър не се беше отказал от твърдението си. „Изгубеното слово? Заровено под стълбище, покрито с огромен камък с надпис?“ Струваше му се абсолютно невъзможно.

Предполагаемият надпис още бе запечатан в паметта му… и все пак седемте символа като че ли не образуваха нищо смислено.

Зидарският ъгъл: символ на честност и „истинност“.

Буквите Au: научното съкращение на елемента злато.

Сигмата: гръцката буква С, математически символ на сбора от всички части.

Пирамидата: египетският символ на човешкия стремеж към небето.

Делтата: гръцката буква Д, математически символ за промяна.

Живакът: представен с най-древния си алхимически символ.

Уроборосът: символът на целостта и единението.

Соломон продължаваше да упорства, че тези седем символа са „послание“. Лангдън обаче нямаше представа как да го разчете.

Джипът внезапно намали и рязко зави надясно по различна настилка, сякаш влизаше в отбивка или алея. Робърт се поизправи и напрегнато се заслуша в опит да познае къде се намират. Бяха пътували по-малко от десет минути и макар че се мъчеше мислено да следи придвижването им, той скоро изгуби ориентация. Спокойно можеше да са се върнали при Дома на Храма.

Кадилакът спря и професорът чу, че прозорецът се спуска.

— Агент Симкинс, ЦРУ — каза шофьорът. — Мисля, че ни очаквате.

— Тъй вярно — отговори рязък войнишки глас. — Директор Сато се обади и ни предупреди. Един момент да вдигна бариерата.

Лангдън с растящо объркване си помисли, че влизат във военна база. Когато колата потегли отново, вече по необичайно гладка настилка, той обърна глава към Соломон и попита:

— Къде сме, Питър?

— Не си сваляй превръзката — строго нареди старият му приятел.

Изминаха късо разстояние и отново спряха. Симкинс угаси двигателя. Пак гласове. Войнишки. Някой поиска от агента да се легитимира. Той слезе и тихо заговори на мъжете.

Вратата на Робърт неочаквано се отвори и силни ръце му помогнаха да скочи от джипа. Духаше студен вятър.

Соломон застана до него.

— Просто остави агент Симкинс да те води.

Чуха се звуци от отключване на няколко ключалки… и изскърцване на тежка желязна врата. „Къде ме водят, по дяволите?!“

Ръцете на Симкинс го насочиха към вратата. Прекрачиха праг.

— Право напред, професор Лангдън.

Изведнъж стана тихо. Като в гроб. Пусто. Въздухът беше стерилен, обработен от филтрираща система.

153