Изгубеният символ - Страница 13

— Не се плашете, господин професоре. Не сте доведен тук без причина.

— Доведен ли? — Чувстваше се като животно в клетка. — Защо не кажете „отвлечен“?!

— Нищо подобно. — Гласът излъчваше зловеща ведрина. — Ако исках да ви навредя, вече щяхте да лежите мъртъв в лимузината. — Последните думи увиснаха във въздуха за миг. — Намеренията ми са напълно благородни, уверявам ви. Просто искам да ви отправя една покана.

„Не, мерси“. След преживяванията му в Европа през последните няколко години, нежеланата известност на Лангдън го превръщаше в магнит за всякакви откачалки и този тук току-що беше пресякъл една много сериозна граница.

— Вижте, не знам какво става тук, обаче ще затворя…

— Ще постъпите неблагоразумно — прекъсна го мъжът. — Имате съвсем ограничена възможност, ако искате да спасите душата на Питър Соломон.

Професорът ахна.

— Какво казахте?

— Чухте ме, сигурен съм.

Начинът, по който онзи произнесе името на Питър, вледени Лангдън.

— Какво знаете за Питър?

— Вече знам най-големите му тайни. Господин Соломон е мой гост, а аз мога да съм изключително убедителен домакин.

„Не е възможно да се случва такова нещо!“

— Питър не е при вас.

— Отговорих на личния му телефон. Това би трябвало да ви подсказва нещо.

— Ще се обадя в полицията.

— Излишно е. Властите моментално ще изпаднат във вашето положение.

„Какви ги говори този побъркан?“ Гласът на Робърт прозвуча твърдо:

— Щом Питър е при вас, дайте да го чуя.

— Невъзможно. Господин Соломон се намира на едно много злощастно място. — Мъжът замълча за миг. — Той е в Араф.

— Какво?! — Лангдън стискаше телефона толкова здраво, че пръстите му започваха да изтръпват.

— Какво е Араф ли? Хамистаган. Мястото, на което Данте е посветил втората част на легендарната си „Божествена комедия“.

Религиозно-литературният намек на събеседника му затвърди подозренията на Робърт, че си има работа с луд. „Втората част“. Добре я знаеше — никой не можеше да излезе от академията „Филипс Ексетър“, без да е чел Данте.

— Искате да кажете, че Питър Соломон… е в чистилището, така ли?

— Вие християните използвате тази груба дума, но да, господин Соломон е в междината.

Думите на мъжа кънтяха в ухото на Лангдън.

— Искате да кажете, че Питър е… мъртъв?

— Не точно, не.

— Не точно ли?! — извика ученият, гласът му рязко отекна в залата и едно семейство туристи го изгледа възмутено. Той се обърна с гръб към тях и заговори тихо: — Човек обикновено или е жив, или е мъртъв!

— Изненадвате ме, господин професоре. Очаквах да разбирате по-добре тайнството на живота и смъртта. Съществува междинен свят — свят, в който в момента блуждае Питър Соломон. Той може или да се върне във вашия свят, или да продължи към другия… зависи от това как ще постъпите.

Лангдън се опита да смели тази информация.

— Какво искате от мен?

— Съвсем просто е. Вие имате достъп до нещо много древно. И тази вечер ще го споделите с мен.

— Нямам представа за какво говорите.

— Нима? Преструвате се, че не разбирате древните тайни, които са ви поверени, така ли?

Внезапно го обзе ужасяващо предчувствие. Вече се досещаше за какво може да се отнася. „Древни тайни“. Не беше изрекъл нито дума на никого за преживяванията си в Париж преди няколко години, но маниаците на тема Граал внимателно бяха следили репортажите в медиите и някои вярваха, че Лангдън притежава тайна информация за Светия Граал и може би дори знае неговото местонахождение.

— Вижте, ако става дума за Светия Граал, уверявам ви, че не знам нищо повече от…

— Не ме мислете за глупак, господин Лангдън — прекъсна го онзи. — Изобщо не ме привличат незначителни неща като Светия Граал, нито смехотворните дебати на човечеството чия версия за историята е вярна. Софистичните спорове за семантиката на вярата не ме интересуват. Отговорите на тези въпроси могат да се получат единствено чрез смъртта.

Думите му объркаха Робърт.

— Тогава какво искате, по дяволите?

Мъжът помълча няколко секунди.

— Както може би знаете, в този град съществува древен портал.

„Древен портал ли?“

— И тази вечер, господин професоре, вие ще ми го отключите. Би трябвало да сте поласкан, че се свързах с вас — това е поканата на живота ви. Избран сте единствено вие.

„А ти пък си превъртял“.

— Съжалявам, но сте сбъркали с избора си — отвърна Лангдън. — Не съм чувал за никакъв древен портал.

— Вие не разбирате, господин професоре. Не съм ви избрал аз… а Питър Соломон.

— Какво?! — едва успя да промълви Робърт.

— Господин Соломон ми обясни как да намеря портала и ми призна, че може да го отключи само един човек в целия свят. И каза, че този човек сте вие.

— Ако наистина го е казал, Питър е сбъркал… или ви е излъгал.

— Съмнявам се. Когато призна този факт, той се намираше в деликатно състояние и съм склонен да му вярвам.

— Предупреждавам ви — гневно избухна Лангдън, — ако Питър пострада по какъвто и…

— Прекалено е късно за това — насмешливо го прекъсна онзи. — Вече получих от Питър Соломон каквото ми трябваше. Но за негово добро ви съветвам да ми дадете каквото искам от вас. Времето е от значение… и за двама ни. Предлагам да намерите портала и да го отключите. Питър ще посочи пътя.

„Питър ли?“

— Нали казахте, че Питър бил в „чистилището“?

— Както горе, тъй и долу — каза мъжът.

Робърт се вледени. Този странен отговор всъщност беше древен херметически постулат за физическата връзка между небето и земята. „Както горе, тъй и долу“. Той обходи с поглед огромната зала и се зачуди как всичко толкова ненадейно се е изплъзнало от контрол.