Изгубеният символ - Страница 113

113

Лангдън и Катрин се спогледаха и заклатиха глави към присъстващите. „Блъфира! Питър не е при него!“

Сато даде знак на Белами да настоява.

— Искам доказателство, че Питър е жив — каза архитектът. — Няма да ви дам останалата…

— Вашият почитаем майстор се нуждае от лекар. Не губете време с преговори. Дайте ми номера на площад Франклин и ще закарам Питър там.

— Казах ви, искам…

— Веднага! — избухна мъжът. — Иначе ще спра колата и Питър Соломон ще умре!

— Изслушайте ме — настойчиво рече Белами. — Ако искате останалата част от адреса, ще играете по моите правила. Ще се срещнем на площад Франклин. Щом докарате Питър жив, ще ви дам номера на сградата.

— Откъде да знам, че няма да доведете полицията?

— Не мога да си позволя да ви измамя. Животът на Питър не е единственият ви коз. Знам какво всъщност е заложено тази нощ.

— Нали ви е ясно, че ако усетя дори само намек, че на площада има някой друг освен вас, ще отмина и никога няма да откриете и следа от Питър Соломон? И естествено… това ще е най-малкият ви проблем.

— Ще дойда сам — обеща архитектът. — Доведете Питър и ще ви дам всичко, което ви трябва.

— По средата на площада — каза мъжът. — Ще ми трябват най-малко двайсет минути, докато стигна. Съветвам ви да ме чакате колкото е нужно.

Връзката прекъсна.

Стаята мигновено оживя. Сато започна да крещи заповеди. Неколцина агенти грабнаха радиостанциите си и се втурнаха към вратата.

— Бързо! Бързо!

В хаоса Лангдън погледна Белами за някакво обяснение какво всъщност става, но възрастният мъж вече бързаше към изхода.

— Трябва да видя брат си! — извика Катрин. — Длъжна сте да ни пуснете!

Японката се приближи до нея.

— Нищо не съм длъжна, госпожо Соломон. Ясно ли е?

Катрин не отстъпваше и отчаяно се взираше в очичките на директорката.

— Госпожо Соломон, главната ми задача е да задържа оня луд на площад Франклин, а вие ще останете тук с един от хората ми, докато го направя. Едва тогава ще се заемем с брат ви.

— Пропускате нещо — отвърна Катрин. — Знам точно къде живее онзи човек! Това е буквално на пет минути оттук, в Калорама Хайтс, и там ще има улики, които ще ви помогнат! Освен това нали казахте, че искате да запазите всичко в тайна. Кой знае какво ще съобщи на полицията Питър, щом го стабилизират.

Сато сви устни, явно разбрала правотата й. Навън перките на хеликоптера се завъртяха. Директорката се намръщи и се обърна към един от агентите.

— Хартман, вземи джипа. Ще закараш госпожа Соломон и господин Лангдън в Калорама Хайтс. Питър Соломон не бива да говори пред никого. Ясно ли е?

— Да, госпожо — потвърди агентът.

— Обади ми се, когато стигнете там, за да ми съобщите какво сте открили. И не изпускайте тия двамата от поглед.

Агент Хартман кимна отсечено, извади ключовете за джипа и тръгна към вратата.

Катрин го последва по петите.

Сато се обърна към Робърт.

— Ще се видим скоро, професор Лангдън. Знам, че ме смятате за враг, но ви уверявам, че не е така. Вървете при Питър. Още нищо не е приключило.

Колин Галауей мълчаливо седеше до масичката. Ръцете му бяха намерили каменната пирамида, която все още стоеше в кожената чанта. Старецът прокарваше длани по топлата повърхност на камъка.

— Ще дойдете ли с нас при Питър, отче? — попита професорът.

— Само ще ви забавя. — Галауей извади ръце от чантата и дръпна ципа. — Ще остана тук и ще се моля за оздравяването на Питър. Ще поговорим по-късно. Но когато покажете на Питър пирамидата, бихте ли му предали нещо от мен?

— Естествено. — Лангдън нарами чантата.

— Кажете му следното. — Слепецът се прокашля. — Масонската пирамида винаги е крила тайната си… искрено.

— Не разбирам.

Старецът му намигна.

— Просто му го кажете. Той ще разбере.

Озадачен, Робърт го остави и забърза след другите. Катрин вече седеше на предната седалка на джипа и обясняваше пътя на агента. Лангдън се качи отзад и щом затвори вратата, грамадната кола се стрелна през моравата на север към Калорама Хайтс.

93

Площад Франклин се намира в северозападната част на центъра на Вашингтон, на пресечката на Кей Стрийт и Тринайсета улица. Там се издигат много исторически сгради, най-известната от които е Франклин Скул — от нея през 1880 г. Александър Греъм Бел пратил първото безжично съобщение в света.

Един хеликоптер UH–60 бързо се приближаваше от запад — да дойде от Националната катедрала му трябваха само минути. „Имаме предостатъчно време — помисли Сато, докато гледаше площада под тях. Знаеше, че е важно хората й да заемат позиции незабелязано, преди обектът да се е появил. — Той каза, че ще се забави най-малко двайсет минути“.

По нейна заповед пилотът зависна на милиметри над покрива на най-високата постройка, известна като „Площад Франклин 1“, огромна престижна офис сграда с две златовърхи кули. Естествено, тази маневра не беше законна, но вертолетът остана там само няколко секунди и плазовете му едва докосваха чакълената настилка. Щом всички скочиха навън, пилотът незабавно полетя на изток, където щеше да се издигне на „безшумна височина“ и оттам да им осигурява невидима въздушна поддръжка.

Сато изчака оперативната група да си събере багажа и да подготви Белами за задачата му. Архитектът все още изглеждаше замаян от файла, който бе видял в нейния компютър.

„Както вече казах… въпрос на национална сигурност“. Той бързо я беше разбрал и вече й оказваше пълно съдействие.

— Всичко е готово, госпожо директор — докладва агент Симкинс.

113