Изгубеният символ - Страница 112

112

Докато завършваше тирадата си, от сенките се появи висок изящен силует и в стаята влезе Уорън Белами. Изглеждаше смачкан, очукан и потресен… все едно идва направо от ада.

— Уорън! — възкликна Лангдън. — Добре ли си?

— Не — отвърна архитектът. — Не съм.

— Научи ли? Питър е в безопасност!

Белами замаяно кимна, сякаш вече нищо нямаше значение.

— Да, току-що чух разговора ви. Радвам се.

— По дяволите, Уорън, какво става?

Сато ги прекъсна:

— Ще се обяснявате след малко, момчета. В момента господин Белами ще се свърже с онзи безумец. Както прави цяла нощ.

Лангдън не разбираше нищо.

— Белами не е бил във връзка с оня тип! Та онзи изобщо не знае, че Белами е замесен!

Сато се обърна към архитекта и повдигна вежди.

Възрастният афроамериканец въздъхна.

— Боя се, че не бях съвсем откровен с теб, Робърт.

Професорът го зяпна невярващо.

— Мислех, че постъпвам правилно… — унило промълви Белами.

— Е, сега вече ще постъпите правилно… и да се надяваме, че ще се получи — обади се директорката. Сякаш за да подчертае злокобните й думи, часовникът на камината заби, за да отбележи кръглия час. Сато извади пликче с цип и го подхвърли на архитекта. — Ето ви нещата. Джиесемът ви има ли камера?

— Да.

— Добре. Вдигнете пирамидиона.

Есемесът беше от неговия човек — Уорън Белами, масона, когото бе пратил в Капитолия да помогне на Робърт Лангдън. Също като професора, Белами искаше да спаси Питър Соломон и увери Малах, че ще направи всичко възможно Лангдън да се сдобие с пирамидата и да разчете надписа. Цяла нощ Малах получаваше по имейла текуща информация, която автоматично се препращаше на мобилния му телефон.

„Би трябвало да е нещо интересно“, помисли Малах, докато отваряше есемеса.

...

От: Уорън Белами
изгубих лангдън, но най-после имам информацията, която искате, прилагам доказателство, обадете се за липсващата част.
— уб

— един атачмънт (jpeg) —

„Да се обадя за липсващата част ли?“ — зачуди се Малах, докато отваряше атачмънта.

В него имаше снимка.

Когато я видя, той ахна и сърцето му заби бясно. На фотографията в едър план се виждаше миниатюрна златна пирамида. „Легендарният пирамидион!“ Изящно гравираният надпис съдържаше обещаващо послание: „В Ордена е скрита тайната“.

Под надписа видя още нещо, което го изуми. Пирамидата сякаш излъчваше светлина. Почти без да вярва на очите си, Малах се втренчи в слабо сияещия текст и разбра, че легендата е абсолютно вярна: „Масонската пирамида се преобразява, за да разкрие тайната си на достойните“.

Нямаше представа как е станало това вълшебно преображение, пък и не го интересуваше. Светещият текст ясно сочеше към конкретно място във Вашингтон, точно както гласеше пророчеството. „Площад Франклин“. За съжаление, на снимката също се виждаше показалецът на Уорън Белами, който стратегически скриваше важна част от информацията.

„Обадете се за липсващата част“. Сега разбираше какво иска да каже Белами.

Архитектът на Капитолия цяла нощ му беше съдействал, но сега играеше опасна игра.

92

Лангдън, Катрин и Белами чакаха заедно със Сато в стаичката в Катидръл Колидж под зоркия поглед на неколцина въоръжени агенти на ЦРУ. На масичката пред тях все още стоеше разтворена чантата на професора и от нея се подаваше златният пирамидион. Адресът „Площад Франклин 8“ вече не си личеше — сякаш никога не го бе имало.

Катрин умоляваше Сато да я пусне да види брат си, но директорката само клатеше глава, вперила поглед в джиесема на Белами, който лежеше на масичката и още не бе иззвънял.

„Защо Белами просто не ми каза истината?“ — чудеше се Лангдън. Архитектът явно от самото начало беше поддържал връзка с похитителя на Питър, за да го успокоява, че Робърт напредва с разчитането на надписа. Всъщност бе блъфирал, за да спечели време за Питър, и се беше опитвал да пречи на всеки, който заплашва да разбули тайната. Сега обаче, изглежда, бе преминал на другата страна. Двамата със Сато се готвеха да рискуват пирамидата с надеждата да заловят онзи човек.

— Махнете си ръцете от мен! — извика старчески глас в коридора. — Може да съм сляп, но не съм сакат! Мога да се оправя в колежа! — Колин Галауей все още протестираше шумно, докато агентът от ЦРУ го въвеждаше в стаята и го накара да седне на един стол. — Кой е тук? — попита деканът. Мътните му очи гледаха право напред. — Като че ли сте много. Колко души ви трябват, за да задържите един старец?

— Седем сме — отвърна Сато. — Тук са и Робърт Лангдън, Катрин Соломон и вашият масонски брат Уорън Белами.

Галауей се умърлуши и цялата му напереност се стопи.

— Всичко е наред — успокои го Лангдън. — И току-що научихме, че Питър е в безопасност. В тежко състояние е, но полицията е при него.

— Слава богу! — възкликна духовникът. — Ами…

Високо тракане накара всички в стаята да подскочат. Беше телефонът на архитекта — вибрираше и се удряше в повърхността на масичката. Разговорът прекъсна.

— Добре, господин Белами — каза Сато. — Гледайте да не провалите всичко. Знаете какъв е залогът.

Той дълбоко си пое дъх. После протегна ръка, натисна клавиша на външния говорител и каза високо:

— Белами.

Гласът, който изпращя от телефона, звучеше познато — злокобен шепот. Мъжът явно се обаждаше от кола и говореше по хендсфри.

— Минава полунощ, господин Белами. Тъкмо се канех да прекратя мъките на Питър.

В стаята се спусна тревожно мълчание.

— Дайте да поговоря с него.

— Невъзможно — отсече гласът. — В момента пътуваме. Той е завързан в багажника.

112