Изгубеният символ - Страница 88

Отсреща последва мълчание, после се разнесе отговорът:

— Да, знам.

Старецът се усмихна. „Така си и мислех, професоре“.

— Елате веднага. Погрижете се да не ви проследят.

71

Малах стоеше гол под топлия парен душ. Отново се чувстваше чист, отмил последните останки от миризмата на спирт. Ухаещата на евкалипт пара проникваше в кожата му и той усещаше, че порите му се разтварят за топлината. И тогава започна ритуала си.

Първо намаза с депилаторен крем татуираното си тяло и скалп, за да премахне всякакви следи от телесно окосмяване. „Голи били телата на боговете от седемте острова на Хелиадите“. После втри Абрамелиново масло в омекотената си и възприемчива кожа. „Това е свещеното масло на великите магове“. Накрая завъртя лоста на душа наляво и водата стана леденостудена. Остана така цяла минута, за да затвори порите си и да не им позволи да изпуснат топлината и енергията. Освен това студът му припомняше за ледената река, в която беше започнало неговото преображение.

Когато излезе от душа, трепереше, но след секунди съхранената топлина проби пластовете плът и го сгря. Чувстваше вътрешностите си като пещ. Изправи се гол пред огледалото и се възхити на тялото си… навярно за последен път се виждаше като обикновен смъртен.

Ходилата му бяха ястребови нокти. Нозете му, Воаз и Яхин, бяха древни стълбове на мъдрост. Хълбоците и коремът му бяха сводове на мистична сила. Под свода висеше големият му член, върху който бяха татуирани символите на неговата съдба. В един друг живот този тежък орган му беше носил плътска наслада. Ала вече не.

„Пречистих се“.

Подобно на мистичните катарски монаси кастрати, Малах си бе отрязал тестисите. Така Пожертва физическата си мощ, за да получи друга, по-достойна. „Боговете нямат пол“. Избавил се от човешкото несъвършенство на пола и от земното привличане на сексуалното изкушение, той беше станал като Уран, Атис, Спор и великите кастрати магьосници от легендите за крал Артур. „Всяка духовна метаморфоза е предшествана от физическа“. Доказваше го историята на всички велики богове… от Озирис, Тамуз, Иисус и Шива до самия Буда.

„Трябва да хвърля човешката обвивка, в която съм затворен“.

Бързо плъзна поглед по двуглавия феникс на гърдите си и множеството древни знаци по лицето си и впери очи в главата си. Наведе се към огледалото и едва успя да види кръга гола плът. Това място от тялото беше свещено. Известна като фонтанела, само тази точка от човешкия череп оставаше отворена при раждане. „Прозорец към мозъка“. Макар че този физиологичен портал се затваряше само за няколко месеца, той оставаше символична следа от последната връзка между външния и вътрешния свят.

Свещеният участък девствена кожа беше опасан от кръга на уробороса — мистична змия, захапала собствената си опашка. Голата плът сякаш отвръщаше на погледа му с обещаващ блясък.

Робърт Лангдън скоро щеше да открие голямото съкровище, което искаше от него Малах. Щом попаднеше в неговите ръце, празнотата на темето му щеше да се затвори и най-после щеше да е готов за последното си преображение.

Отиде в спалнята и извади от долното чекмедже на скрина дълга ивица бяла коприна. Както много пъти по-рано, я уви около слабините и задника си. После слезе долу.

В кабинета му го очакваше имейл.

Беше от неговия човек:

...

ТОВА, КОЕТО ИСКАТЕ, ВЕЧЕ Е ДОСТЪПНО.
ЩЕ СЕ СВЪРЖА С ВАС ДО ЕДИН ЧАС. ТЪРПЕНИЕ.

Малах се усмихна. Беше време за последните приготовления.

72

Докато слизаше от балкона в читалнята, оперативният агент на ЦРУ беше в отвратително настроение. „Белами ни излъга“. Около статуята на Мойсей нямаше абсолютно никакви топлинни отпечатъци, никъде на балкона също.

„Тогава къде е изчезнал Лангдън, по дяволите?“

Върна се на единственото място, където бяха забелязали следи, заемното гише, и отново се спусна по стълбището под осмоъгълния шкаф. От движещите се конвейери се носеше стържене. Той свали термовизьора над очите си и огледа помещението. Нищо. Обърна се към стелажите, където разбитата врата все още сияеше от топлината на експлозията. Иначе не видя ни…

„Мама му стара!“

В полезрението му навлезе неочаквана луминесценция и агентът отскочи назад. Подобно на два призрака, върху една от конвейерните ленти от стената току-що бяха изплували две слабо светещи хуманоидни форми. „Топлинни отпечатъци“.

Пред изумения му поглед двете привидения обиколиха помещението и изчезнаха с главите напред в тесен отвор в стената. „Измъкнали са се с конвейера? Това е безумно!“

Не само че бяха изпуснали Робърт Лангдън през дупка в стената, но имаха още един проблем. „Лангдън не е сам?“

Тъкмо се канеше да включи радиостанцията и да повика ръководителя на групата, когато командирът му го изпревари.

— До всички! Имаме изоставено волво на площада пред библиотеката. Регистрирано на някоя си Катрин Соломон. Свидетел твърди, че неотдавна била влязла в библиотеката. Подозираме, че е с Робърт Лангдън. Директор Сато нареди незабавно да открием и двамата.

— Засякох топлинните им отпечатъци! — извика оперативният агент в конвейерния център и обясни какво е намерил.

— Бързо! — възкликна командирът на групата. — Къде отива конвейерът?

Оперативният агент вече проучваше закачената на таблото за обяви конвейерна схема.

— В Адамс Билдинг. На една пряка оттук.

— До всички! Пренасочване към Адамс Билдинг! Веднага!

73

„Убежище. Отговори“ — думите отекваха в главата на Робърт Лангдън.

Двамата с Катрин изскочиха през една странична врата на Адамс Билдинг в мразовитата зимна нощ. Загадъчният глас от телефона им беше съобщил местонахождението си кодирано, но професорът го разбра. Катрин реагира на новата им цел изненадващо оптимистично: „Та къде другаде да открием един истинен Бог?“