Изгубеният символ - Страница 68

„Но са сгрешили. Той е жив.

И се е върнал“.

Спомените я връхлетяха и я изпълниха със страх. Случи се преди почти десет години. На Бъдни вечер. Катрин, Питър и майка им — цялото семейство — се бяха събрали в огромната им къща в Потомак, разположена сред двеста акра гора, през която течеше и река.

По традиция майка им усърдно шеташе в кухнята, наслаждаваше се на празничния обичай да готви за двете си деца. И на седемдесет и пет Изабел Соломон продължаваше да е страхотна готвачка и тази вечер из къщата апетитно ухаеше на печена сърна със сос с пащърнак и картофено пюре с чесън. Докато майка им подготвяше пиршеството, братът и сестрата си почиваха в зимната градина и обсъждаха най-новата страст на Катрин — модерна дисциплина, наречена „ноетична наука“. Странна смесица от съвременна физика на елементарните частици и древен мистицизъм, ноетиката напълно беше пленила въображението й.

„Физиката се среща с философията“.

Катрин разказа на Питър за някои експерименти, които мечтаеше да проведе, и видя по погледа му, че е заинтригуван. Беше щастлива, че тази Коледа може да му даде нещо приятно за размисъл, защото празникът мъчително напомняше и за една ужасна трагедия.

„За сина му, Закари“.

Двайсет и първият рожден ден на племенника й се оказа последен. Семейството преживя истински кошмар и брат й сякаш едва сега започваше отново да се учи да се усмихва.

Закари късно излезе от пубертета и беше непостоянен и несръчен, опърничав и буен тийнейджър. Макар и израснало в любяща и привилегирована среда, момчето изглеждаше твърдо решено да се откъсне от „фамилията“. Изхвърлиха го от частната гимназия, друсаше се и отблъскваше нежните, но твърди опити на най-близките си да го напътстват.

„Той разби сърцето на Питър“.

Малко преди осемнайсетия му рожден ден Катрин, майка й и брат й обсъдиха дали да не задържат наследството на Закари, докато не стане по-зрял. Наследството на Соломон, вековна традиция в тяхното семейство, осигуряваше изумително щедър дял от фамилното богатство на всеки от рода им, навършил осемнайсет години. Смятаха, че това ще е по-полезно в началото на живота, отколкото в края му. Нещо повече, прехвърлянето на огромни средства в ръцете на нетърпеливите млади потомци беше ключът за растящото благосъстояние на „династията“.

В този случай обаче майката на Катрин заяви, че е опасно да дадат на своенравния младеж голяма сума. Питър й възрази.

— Наследството на Соломон е семейна традиция, която не бива да се нарушава. Тези пари спокойно могат да направят Закари по-отговорен.

За съжаление се оказа, че греши.

В момента, в който получи парите, Закари се отдели от семейството — просто изчезна от къщата, без да вземе вещите си. След няколко месеца се появи в таблоидите: БОГАТ ПЛЕЙБОЙ ВОДИ СВЕТСКИ ЖИВОТ В ЕВРОПА.

Вестниците с радост документираха развратния му живот. Семейство Соломон трудно понасяше появата на снимки от диви купони на яхти и пиянски сцени, ала фотографиите от трагични станаха ужасяващи, когато пресата съобщи, че Закари е заловен да пренася кокаин през границата в Турция: МИЛИОНЕР ОТ РОДА СОЛОМОН В ТУРСКИ ЗАТВОР.

Научиха, че го държат в „Соганлък“ — жесток затвор със строг режим в истанбулския район Картал. Уплашен за живота на сина си, Питър Соломон отлетя за Турция, за да го спаси. Върна се с празни ръце. Не му бяха позволили дори да види Закари. Единствените обнадеждаващи новини бяха, че влиятелните приятели на фамилията в държавния департамент на САЩ се опитват да уредят екстрадирането му колкото е възможно по-скоро.

Два дни по-късно обаче им позвъниха от чужбина. На другата сутрин вестниците съобщиха: НАСЛЕДНИК НА РОДА СОЛОМОН УБИТ В ЗАТВОРА.

Снимките от „Соганлък“ бяха потресаващи и жестокосърдечните медии продължиха да ги разпространяват дълго след скромното погребение в тесен семеен кръг. Съпругата на Питър така и не му прости, че не е успял да освободи сина им, и след половин година бракът им приключи. Оттогава Питър живееше сам.

И сега, на Бъдни вечер, години по-късно, мъката все още присъстваше в семейството им, ала милостиво отслабваше с времето. От кухнята приятно подрънкваха тенджери и тигани — майка им приготвяше традиционното пиршество. Питър и Катрин седяха в зимната градина, похапваха печено сирене бри и водеха приятен празничен разговор.

И тогава се разнесе един напълно неочакван глас.

— Привет, семейство Соломон — каза някой зад тях.

Сепнати, Катрин и брат й се обърнаха и видяха огромен мускулест мъж, който тъкмо влизаше в зимната градина. Носеше черна ски маска, скриваща цялото му лице освен очите, в които блестеше дива жестокост.

Питър скочи.

— Кой сте вие?! Как влязохте тук?!

— В затвора се запознах с твоето момче, Закари. Той ми каза къде криете ключа. — Непознатият вдигна един ключ и се ухили зверски. — Точно преди да го пребия до смърт.

Питър зяпна.

Появи се пистолет, насочен точно към гърдите му.

— Сядай.

Питър се строполи на стола.

Мъжът се приближи до тях и Катрин се вцепени. Очите му бяха диви като на бясно животно.

— Ей! — извика брат й, опитваше се да предупреди майка им в кухнята. — Който и да си, взимай каквото искаш и се махай!

— А ти какво мислиш, че искам? — попита непознатият.

— Просто ми кажи колко — процеди през зъби Соломон. — Не държим пари вкъщи, но мога…

Чудовището се изсмя.

— Не ме обиждай. Не съм дошъл за пари. Тук съм, за да взема онова, което се пада по право на Закари. — Той се ухили. — Малкият ми разказа за пирамидата.

„Пирамида ли? — озадачено помисли Катрин — Каква пирамида?“