Изгубеният символ - Страница 66


К оглавлению

66

— Не ви ли изглежда съвсем логично картата, създадена от зидари, да бъде изсечена върху камък? Най-важните ни пътепоказатели в цялата история винаги са били изсичани върху камък — включително скрижалите, дадени от Бог на Мойсей, десетте Божи заповеди, които направляват човешкото поведение.

— Разбирам, и все пак за нея винаги се говори като за Легендата за Масонската пирамида. Думата „легенда“ предполага, че е митична.

— Да, легенда — подсмихна се Белами. — Боя се, че имате същия проблем като Мойсей.

— Моля?

Архитектът почти весело се завъртя на стола си и хвърли поглед към горния балкон, откъдето ги наблюдаваха шестнайсет бронзови статуи.

— Виждате ли Мойсей?

Лангдън проследи погледа му до прочутата скулптура.

— Да.

— Той има рога.

— Известно ми е.

— Но знаете ли защо има рога?

Подобно на повечето преподаватели, Робърт не обичаше да му четат лекции. Статуята на Мойсей имаше рога по същата причина, по която имаха рога хиляди християнски изображения на Мойсей — заради грешка в превода на Изход. В оригиналния еврейски текст се казваше „каран ор панав“ — „лицето му изпущаше зари“, — но в латинския превод на Библията, приет за официален от Римокатолическата църква, преводачът объркал описанието и го предал като „cornuta esset facies sua“ или „лицето му беше рогато“. Тъй като се страхували от наказание, ако не се водят по евангелията, от този момент художниците и скулпторите започнали да изобразяват Мойсей с рога.

— Заради елементарна грешка в превода на свети Йероним, направен около четиристотната година след Христа — отвърна той.

Белами явно се впечатли.

— Точно така. Грешка в превода. И резултатът е… сега бедният Мойсей завинаги е обезобразен.

Меко казано „обезобразен“. Като малък Лангдън се беше ужасил от дяволския „рогат Мойсей“ на Микеланджело — главната украса на базиликата „Св. Петър в окови“ в Рим.

— Споменавам рогатия Мойсей, за да ви покажа, че една-единствена грешно разбрана дума може да пренапише историята — рече архитектът.

„На краставичар — краставици“, помисли си Робърт, който още преди години лично бе научил този урок в Париж. San Greal: Светия Граал. Sang real: царска кръв.

— В случая с Масонската пирамида хората чули слухове за „легенда“ — продължи Белами. — И така си останало. Легендата за Масонската пирамида звучало като мит. Обаче думата „легенда“ се отнасяла за нещо друго. Грешно я разбирали. Също като „талисман“. — Той се усмихна. — Езикът е много удобно нещо за скриване на истината.

— Вярно е, но изгубих нишката на мисълта ви.

— Робърт, Масонската пирамида е карта. И като всяка карта, има легенда — ключ, който показва как трябва да се чете. — Архитектът взе кубичното пакетче и го вдигна пред очите му. — Не виждате ли? Този пирамидион е легендата на пирамидата. Той е ключът, който показва как се чете този най-могъщ предмет на земята… карта, която разкрива скривалището на най-голямото съкровище на човечеството — изгубената мъдрост на вековете.

Лангдън мълчеше.

— Смирено твърдя, че вашата огромна Масонска пирамида е само този… скромен камък, чийто златен пирамидион се издига достатъчно нависоко, за да бъде докоснат от Бог — каза Белами. — Достатъчно нависоко, че просветеният човек да може да се пресегне и да го докосне.

Възцарилата се тишина се проточи няколко секунди.

Пулсът на Робърт се ускори от вълнение. Той гледаше пирамидата и я виждаше в нова светлина. Очите му отново се насочиха към изсечения в камъка надпис.

— Но този шифър… изглежда толкова…

— Елементарен ли?

Лангдън кимна.

— Почти всеки може да го разчете.

Белами се усмихна и му подаде молив и лист.

— Тогава навярно трябва да ни просветите, нали?

Професорът се колебаеше да разчете шифъра и все пак, като се имаха предвид обстоятелствата, не му се струваше, че предава доверието на Питър. Нещо повече, каквото и да съобщаваше, надписът едва ли наистина можеше да разкрива скривалището на каквото и да е… камо ли на едно от най-големите съкровища в историята.

Той взе молива и почука с него по брадичката си, докато изучаваше шифъра. Беше толкова елементарен, че дори нямаше нужда от лист и молив. Въпреки това искаше да е сигурен, че няма да сбърка някъде, затова надлежно запѝса най-широко разпространения ключ за разчитане на масонския шифър. Състоеше се от четири мрежи, две обикновени и две с точки, в които последователно се изписваше латинската азбука. Всяка буква имаше свое място или „кошара“. Формата на кошарата на съответната буква ставаше символ за буквата.

Схемата беше толкова проста, че изглеждаше почти детинска.


Лангдън повторно провери резултата. Сигурен, че ключът за дешифриране е точен, той насочи вниманието си към надписа на пирамидата. За да го разчете, само трябваше да намери съответната форма от ключа и да запише буквата в него.


Първият знак приличаше на сочеща надолу стрелка или чаша. Той бързо откри нужния сегмент от ключа за дешифриране. Намираше се в долния ляв ъгъл и обграждаше буквата S.

Лангдън я записа на листа.

Следващият символ беше квадрат с точка и с липсваща дясна страна. Тази форма от дешифровъчната мрежа обграждаше буквата О.

Той я записа.

Третият символ бе обикновен квадрат — буквата Е. SOE…

Продължи нататък, като набираше скорост, и приключи с цялата мрежа. Но когато погледна крайния резултат, въздъхна озадачено. „Едва ли може да се каже, че съм направил велико откритие“.

66