Изгубеният символ - Страница 28

К оглавлению

Сато повдигна вежди.

— Това не е съвсем вярно.

Лангдън се поколеба. За вярващите богочовеците наистина не бяха без прецедент — най-очевидният сред тях беше Иисус.

— Признавам, че мнозина образовани хора вярват в съществуването на тази мъдрост, но все пак не съм убеден.

— Питър Соломон сред тези хора ли е? — Директорката на СЗС кимна към ръката на пода.

Робърт не можеше да се насили да погледне натам.

— Питър произхожда от род, който винаги е проявявал страстен интерес към всичко древно и мистично.

— Това „да“ ли означава?

— Уверявам ви, даже да вярва, че Древните тайни са действителни, Питър не смята, че до тях се стига през някакъв портал, скрит във Вашингтон. Той разбира метафоричната символика, за разлика от неговия похитител, очевидно.

Сато кимна.

— Значи мислите, че този портал е метафора.

— Разбира се — потвърди Лангдън. — Поне на теория. Това е много разпространена метафора — мистичен портал, през който трябва да мине човек, за да получи просветление. Порталите и вратите са често срещани символични идеи, представящи инициационни обреди. Да търсиш реален портал е все едно да се опитваш да намериш истинската райска порта.

Директорката за кратко се замисли над думите му.

— Но явно похитителят на господин Соломон смята, че вие можете да отключите истински портал.

Робърт въздъхна.

— Той е направил същата грешка, каквато допускат много фанатици — взел е метафората за действителност. — По същия начин ранните алхимици напразно се бяха мъчили да превърнат оловото в злато, без да проумеят, че това не е нищо друго, освен метафора на отприщването на реалния човешки потенциал — превръщането на невежия ум в просветен.

Сато посочи отрязаната ръка.

— Щом този човек иска да му намерите някакъв портал, защо просто не ви каже как да го направите? Защо е целият този цирк? Защо ви оставя татуирана ръка?

Лангдън си беше задал същия въпрос и отговорът го смущаваше.

— Ами, изглежда, човекът, с когото си имаме работа, освен че е психически нестабилен, е също високообразован. Тази ръка е доказателство, че добре познава тайните, както и техните тайни знаци. Да не споменавам за историята на тази зала.

— Не ви разбирам.

— Всичките му действия тази вечер са в абсолютно съответствие с древните правила. Според преданията Ръката на тайните е свещена покана и затова трябва да се връчи на свято място.

Японката присви очи.

— Това е Ротондата на вашингтонския Капитолий, професор Лангдън, а не някакво светилище на древни мистични тайни.

— Всъщност, госпожо, познавам много историци, които няма да се съгласят с вас — възрази Робърт.

В този момент, в отсрещния край на града, Триш Дън седеше пред плазмената стена в Куба. Приключи с подготовката и въведе петте ключови израза, които й беше дала Катрин.

„Нищо Няма да се получи“.

Песимистично настроена, Триш пусна търсачката и тя с ослепителна скорост се зае да сравнява изразите с текстове по целия свят… в търсене на пълно съответствие.

Триш не можеше да не се чуди за какво всъщност е всичко това, но отдавна беше приела, че работата с брата и сестрата Соломон означава никога да не знае цялата история докрай.

20

Робърт Лангдън крадешком хвърли поглед към часовника си. 19:58. Усмихнатото лице на Мики Маус не успя да го ободри. „Трябва да открия Питър. Губим ценно време“.

Сато се беше отдалечила за малко, за да позвъни по телефона, но сега се върна при него.

— Бързате ли за някъде, професор Лангдън?

— Не, госпожо. — Той придърпа маншета на ръкава си върху часовника. — Просто съм крайно обезпокоен за Питър.

— Разбирам, но ви уверявам, че най-добрият начин да му помогнете е да помогнете на мен да придобия представа за психиката на неговия похитител.

Робърт не беше убеден в това, ала усещаше, че няма да може да отиде никъде, докато директорката на СЗС не получи желаната информация.

— Преди малко вие загатнахте, че Ротондата е свещена от гледна точка на идеята за тия древни тайни — продължи японката.

— Да, госпожо.

— Обяснете ми.

Лангдън знаеше, че трябва да подбере думите си пестеливо. Лекциите му за мистичната символика на Вашингтон продължаваха цели семестри, а само в тази сграда имаше почти безкраен списък от мистични знаци.

„Америка има скрито минало“.

Всеки път, когато четеше лекции за американската символика, студентите му с удивление научаваха, че истинските намерения на основателите на държавата нямат нищо общо с твърденията на много съвременни политици.

„Желаната съдба на Америка е изгубена за историята“.

Отците основатели, създали този град, първо го нарекли Рим, а реката — Тибър, и построили класическа столица с пантеони и храмове, носещи образите на великите богове и богини от историята — Аполон, Минерва, Венера, Хелиос, Вулкан и Юпитер. Подобно на много големи класически градове, основателите издигнали в центъра й паметник, отдаващ дан на древните — египетски обелиск. По-голям дори от тези в Кайро и Александрия, той се извисяваше почти на 170 метра, повече от трийсететажна сграда, и изразяваше благодарност и почит към полубожествения отец основател, чието име впоследствие беше взел градът.

„Вашингтон“.

Днес, векове по-късно, въпреки отделянето на църквата от държавата в Америка, тази построена от властите Ротонда сияеше с древна религиозна символика. И в нея имаше много богове — повече, отколкото в първоначалния римски Пантеон. Естествено, през 609 г. бяха превърнали Пантеона в черква… но тукашният пантеон запазваше оригиналния си вид — следите от истинската му история си оставаха пред очите на всички.