Изгубеният символ - Страница 25

Това явно впечатли Катрин.

— Паралелна обработка.

„Вид метасистема“.

— Ще те повикам, ако открия нещо.

— Благодаря. — Катрин я потупа по гърба и тръгна към вратата. — Ще съм в библиотеката.

Триш се зае да пише програмата. Кодирането на търсеща машина бе интелектуална задача далеч под нейното ниво, ала това не я интересуваше. Щеше да направи всичко за Катрин Соломон. Все още понякога не можеше да повярва на късмета, който я беше довел тук.

„Измина дълъг път, малката“.

Преди малко повече от година беше напуснала работа като метасистемен анализатор в една високотехнологична компания. През свободното си време приемаше поръчки като програмистка и създаде свой блог, „Бъдещи приложения в компютърния метасистемен анализ“, макар да се съмняваше, че някой го чете. Ала една вечер телефонът й иззвъня.

— Триш Дън? — учтиво попита женски глас.

— Да, кой се обажда?

— Казвам се Катрин Соломон.

Триш едва не припадна. „Катрин Соломон?!“

— Съвсем наскоро прочетох книгата ви „Ноетичната наука: модерният път към древната мъдрост“ и писах за нея в блога си!

— Да, знам — любезно отвърна жената. — Тъкмо затова се обаждам.

„Естествено. — Триш се почувства тъпо. — Значи даже гениалните учени търсят отзиви за себе си в Гугъл“.

— Вашият блог ме заинтригува — продължи Катрин. — Не подозирах, че метасистемното моделиране е стигнало толкова далече.

— Да, госпожо — едва успя да произнесе Триш, поразена от обаждането на толкова известна личност. — Информационните модели са мълниеносно развиваща се технология с изключително приложение.

Поговориха няколко минути за работата на Триш в областта на метасистемите и обсъдиха опита й в анализа, моделирането и прогнозирането на потока от огромни инфо полета.

— Вашата книга очевидно далеч надхвърля познанията ми — призна Триш, — но разбрах достатъчно, за да видя връзката с моята работа върху метасистемите.

— В блога ви се казва, че според вас метасистемното моделиране може да преобрази ноетичната наука, нали така?

— Абсолютно. Убедена съм, че метасистемите могат да превърнат ноетиката в истинска наука.

— В истинска наука ли? — Гласът на Катрин прозвуча малко по-твърдо. — За разлика от…

„Мамка му, оплесках я“.

— Хм, исках да кажа, че ноетиката е по-… езотерична.

Катрин се засмя.

— Спокойно, шегувам се. Непрекъснато чувам такива неща.

„Не се изненадвам“, помисли Триш. Дори Институтът за ноетични науки в Калифорния характеризираше тази област със загадъчен и неясен език и я дефинираше като изучаване на „прекия и непосредствен достъп на човечеството до познания, надхвърлящи възможностите на нашите нормални сетива и силата на разума“.

Думата „ноетика“, научи Триш, произлизаше от старогръцката дума „ноос“, която най-общо означаваше „вътрешно знание“ или „интуитивен разум“.

— Интересува ме вашата работа върху метасистемите и евентуалната й връзка с проекта, с който се занимавам в момента — продължи Катрин. — Бихте ли се съгласили да се срещнем? Много ми се иска да се възползвам от вашите познания.

„Катрин Соломон иска да се възползва от моите познания?“ Все едно Мария Шарапова да иска съвети за тенис.

На другия ден пред дома й спря бяло волво и от него слезе привлекателна стройна жена с бели джинси. Триш моментално беше обзета от комплекс за малоценност. „Страхотно — изпъшка тя. — Умна, богата и слаба — и трябва да вярвам, че Бог е добър?“ Ала непретенциозността на Катрин скоро я успокои.

Двете седнаха на огромната задна веранда, от която се разкриваше гледка към внушителния имот на Триш.

— Къщата ти е страхотна — каза Катрин.

— Благодаря. Извадих късмет в колежа и лицензирах един мой софтуер.

— Нещо метасистемно ли?

— Предшественик на метасистемите. След единайсети септември властите засичаха и обработваха огромни инфо полета — имейли на граждани, мобилни телефони, факсове, текстове, уебсайтове — и търсеха ключови думи, свързани с терористични организации. Затова написах софтуер, който им позволяваше да анализират инфополето по друг начин… като извличат от него още един вид информация. — Тя се усмихна. — По същество моят софтуер им позволяваше да измерват температурата на Америка.

— Моля?

Триш се засмя.

— Да, звучи шантаво, знам. Искам да кажа, че програмата измерваше емоционалното състояние на страната. Представляваше нещо като барометър на космическия разум, ако щеш. — И обясни, че с помощта на инфополе, генерирано от комуникациите в страната, може да се определи настроението на нацията въз основа на „честотата на поява“ на определени ключови думи и емоционални индикатори. В по-щастливи времена се използва „по-щастлив“ език и обратно. Например, в случай на терористичен атентат, властите можеха да използват инфо полета, за да измерят промяната в психиката на Америка и по-добре да информират президента за емоционалното въздействие на това събитие.

— Невероятно! Значи ти изследваш цялото население… като единен организъм.

— Точно така. Като метасистема. Като едно цяло, дефинирано от сбора от неговите части. Човешкото тяло например се състои от милиони отделни клетки, всяка с различни особености и предназначение, но функционира като едно цяло.

Катрин ентусиазирано закима.

— Като ято птици или риби, който се движат като едно. Ние го наричаме „конвергенция“ или „сдвояване“.

Триш усещаше, че прочутата й гостенка започва да вижда потенциала на метасистемното програмиране за собствената си област, ноетиката.