Изгубеният символ - Страница 23

Робърт Лангдън подозираше, че не е първият, който я е помислил за мъж по телефона, ала директорката продължаваше гневно да се взира в него с черните си очи.

— Отново ви поднасям извиненията си, госпожо — рече той. — Все още се мъча да се ориентирам в ситуацията — човекът, който твърди, че е хванал Питър Соломон, ме примами да дойда във Вашингтон тази вечер. — Ученият извади факса от джоба на сакото си. — Ето какво получих от него днес сутринта. Записах номера на самолета, който ми прати той, тъй че, ако се обадите във Федералната въздухоплавателна администрация и проследите…

Сато стрелна нагоре малката си ръка, грабна листа и го пъхна в джоба си, без дори да го разгъне.

— Аз ръководя това следствие, професор Лангдън, и докато не ми кажете това, което ме интересува, предлагам да не говорите, ако не се обръщат към вас.

Рязко се завъртя към шефа на охраната.

— Началник Андерсън, бихте ли ми казали какво става тук, по дяволите? — И се приближи плътно до него и го погледна с черните си очички. — Охранителят на източния вход ми съобщи, че сте намерили на пода човешка ръка. Вярно ли е?

Андерсън отстъпи настрани и й показа отрязаната ръка в центъра на залата.

— Да, госпожо, само преди няколко минути.

Директорката хвърли поглед към ръката, сякаш е някаква захвърлена дрипа.

— Обаче не ми го споменахте, когато ви се обадих.

— Ами… помислих, че знаете.

— Не ме лъжете.

Той се сви под погледа й, ала гласът му остана уверен.

— Положението е овладяно, госпожо.

— Много се съмнявам — също толкова уверено заяви Сато.

— Скоро ще пристигнат криминалистите. Онзи, който го е направил, може да е оставил пръстови отпечатъци.

Японката скептично поклати глава.

— Мисля, че щом някой е бил достатъчно умен, за да мине през контролния ви пункт с отрязана човешка ръка, сигурно ще е достатъчно умен и да не остави отпечатъци.

— Може и да сте права, но съм длъжен да проверя.

— Всъщност ви освобождавам от задълженията ви, считано от този момент. Със случая се заемам аз.

Андерсън се вцепени.

— Това не е точно в юрисдикцията на СЗС, нали?

— Напротив, това е въпрос на национална сигурност.

„Ръката на Питър ли? — удиви се Лангдън, докато смаяно ги слушаше. — Въпрос на национална сигурност?“ Усещаше, че настойчивото му желание да открие приятеля си не се вписва в намеренията на Сато. Директорката явно беше на съвсем друга страница.

Андерсън също изглеждаше озадачен.

— Въпрос на национална сигурност ли? При цялото ми уважение, госпожо…

— Когато за последен път проверявах, бях с по-висок ранг от вас — прекъсна го тя. — Съветвам ви да правите точно каквото ви кажа, при това без никакви възражения.

Началникът на охраната кимна и мъчително преглътна.

— Не трябва ли обаче поне да вземем отпечатъци от пръстите, за да потвърдим, че това наистина е ръката на Питър Соломон?

— Аз мога да го потвърдя — намеси се Лангдън. Призляваше му от увереността, която изпитваше. — Познавам неговия пръстен… и ръката му. — Той замълча за миг. — Само че татуировките са нови. Някой ги е направил съвсем наскоро.

— Моля? — За пръв път от появата си Сато изглеждаше смутена. — Ръката е татуирана, така ли?

Професорът кимна.

— Корона на върха на палеца и звезда — на показалеца.

Директорката извади очилата си, отиде при отрязаната ръка и почна да обикаля около нея като акула.

— Освен това, въпреки че другите три пръста не се виждат, съм сигурен, че и техните върхове са татуирани — прибави Робърт.

Тези думи явно заинтригуваха Сато и тя даде знак на Андерсън.

— Бихте ли погледнали върховете на другите три пръста?

Началникът на охраната приклекна до ръката, като внимаваше да не я докосне, опря буза в пода и надзърна нагоре под свитите пръсти.

— Той е прав, госпожо. И на трите пръста има татуировки, въпреки че не виждам какво…

— Слънце, фенер и ключ — уверено заяви Лангдън.

Сато вече окончателно се обърна към него и го измери с очички.

— И откъде знаете с такава точност?

Той отговори твърдо на погледа й.

— Човешката ръка с такива знаци на върховете на пръстите е много древен образ. Известен е като Ръката на тайните.

Андерсън го изгледа невярващо.

— Това нещо даже си има име?!

— Това е един от най-тайните образи в древния свят.

Директорката на СЗС килна глава.

— Тогава може ли да попитам какво прави това нещо насред вашингтонския Капитолий, по дяволите?

На Лангдън му се прииска да се събуди от този кошмар.

— По традиция, госпожо, този образ се използва като покана.

— Покана… за какво?

Той сведе поглед към символите върху отрязаната ръка на приятеля си.

— Векове наред Ръката на тайните е служила като мистична призовка. По същество това е покана за получаване на скрити знания — тайна мъдрост, известна само на малоброен елит.

Сато скръсти тънките си ръце и се вторачи в него с мастиленочерните си очи.

— Е, професор Лангдън, за човек, който твърди, че си няма и представа защо е тук… засега се справяте доста добре.

18

Катрин Соломон облече бялата си престилка и започна обичайния си ритуал, както при всяко свое идване в лабораторията — нейните „визитации“, както ги наричаше брат й.

Като нервен родител, наглеждащ спящо бебе, тя надникна в машинното отделение. Водородната горивна клетка работеше равномерно. Всички допълнителни резервоари лежаха стабилно върху стойката си.

Катрин продължи по коридора към залата за съхранение на информация. Както винаги, двете холографски устройства спокойно бръмчаха в отсека с контролирана температура. „Всичките ми проучвания“, помисли си тя, загледана през осемсантиметровото противоударно стъкло. За разлика от големите си колкото хладилник предшественици, холографските запаметяващи устройства повече приличаха на лъскави стереоуредби, поставени върху стълбовидни пиедестали.