Изгубеният символ - Страница 158

158

— Библията е една от книгите, чрез които тайните са се предавали през вековете. Нейните страници отчаяно се опитват да ни разкрият загадката. Не разбираш ли? „Гатанките“ в Светото писание са шепотите на древните, тихо споделящи с нас цялата си скрита мъдрост.

Лангдън не отговори. Както ги разбираше, Древните тайни бяха нещо като ръководство за овладяване на латентната сила на човешкия ум… рецепта за личен апотеоз. Никога не беше успявал да приеме силата на тайните и идеята, че Библията някак си крие ключ за тях, определено му се струваше невероятно пресилена.

— Питър, Библията и Древните тайни са пълна противоположност помежду си. Тайните се отнасят единствено за бога в теб… за човека като бог. Библията се отнася единствено за Бога над теб… и за човека като безпомощен грешник.

— Да! Точно това е проблемът! В момента, в който човечеството се е отделило от Бог, истинският смисъл на Словото е бил изгубен. Гласовете на древните учители били заглушени от хаотичната глъч на самопровъзгласили се адепти, крещящи, че само те разбират Словото… че Словото е написано на техния език и на никой друг.

Соломон продължи надолу по стълбището.

— Робърт, и двамата знаем, че древните щяха да се ужасят, ако можеха да видят как са изопачени техните учения… как религията се е наложила като пропускателен пункт за небето… как воини влизат в бой, убедени, че Бог е на тяхна страна. Ние сме изгубили Словото — и все пак истинското му значение е достъпно за нас, точно пред очите ни е. То съществува във всички текстове, устояли на времето, от Библията до Бхагават-гита, Корана и така нататък. Всички тези текстове се почитат на олтарите на масонството, защото масоните разбират нещо, което светът, изглежда, е забравил… че всеки от тези текстове по свой начин тихо нашепва едно и също послание. — Гласът на Питър трепереше от вълнение. — „Не знаете ли, че сте богове?“

Тази нощ прочутият древен цитат сякаш изскачаше постоянно. Лангдън беше размишлявал над него, докато разговаряха с Галауей, както и в Капитолия, докато се опитваше да обясни „Апотеозът на Вашингтон“.

Соломон сниши гласа си до шепот.

— Буда казва: „Ти сам си Бог“. Иисус учи, че „царството Божие вътре във вас е“ и дори ни обещава: „делата, що Аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях…“ Даже първият антипапа, Иполит Римски, цитирал същото послание, за пръв път изречено от гностическия учител Моноим: „Оставете търсенето на Бог… а вземете себе си като изходно място“.

Робърт си спомни масонския стол на Тайлър в Дома на Храма — на облегалката му бяха написани три напътствени думи: ПОЗНАЙ СЕБЕ си.

— Веднъж един мъдър човек ми каза: единствената разлика между теб и Бог е, че ти си забравил божествеността си — съвсем тихо произнесе Соломон.

— Питър, чувам те, наистина. И много ми се ще да повярвам, че сме богове, обаче не виждам богове да вървят по нашата земя. Не виждам свръхчовеци. Ти можеш да ми сочиш предполагаемите чудеса на Библията и който и да е друг религиозен текст, но това са само стари истории, измислени от хората и преувеличени с времето.

— Възможно е — отвърна неговият наставник. — А може би ние просто се нуждаем от науката, за да настигнем древните по мъдрост. — Той замълча за миг. — Странното е, че… според мен проучванията на Катрин са в състояние да постигнат точно това.

Изведнъж Лангдън си спомни, че Катрин беше излязла от Дома на Храма.

— Ей, между другото, къде отиде сестра ти?

— Скоро ще дойде тук. — Питър се ухили. — Отиде да се увери в един невероятен късмет.

Навън, в подножието на паметника, Питър Соломон, ободрен от студения нощен въздух, весело наблюдаваше Лангдън, който напрегнато се взираше в земята, чешеше се по главата и се оглеждаше.

— Господин професоре — пошегува се старият масон, — крайъгълният камък, в който е поставена Библията, е под земята. Не можеш да видиш книгата, но те уверявам, че е там.

— Вярвам ти — замислено отвърна Робърт. — Просто… забелязах нещо.

Отдръпна се на няколко крачки и обходи с поглед огромния площад, на който се издигаше Монументът на Вашингтон. Кръглото пространство беше изцяло покрито с бял камък… освен два декоративни реда тъмен, образуващи около обелиска концентрични кръгове.

— Кръг в кръга — каза Лангдън. — Изобщо не знаех, че Монументът на Вашингтон е в центъра на кръг в кръга.

Питър се засмя. „Нищо не му убягва“.

— Да, великият циркумпункт, универсалният символ на Бог… на кръстопътя на Америка. — Той лукаво сви рамене. — Сигурен съм, че е просто съвпадение.

Робърт не го слушаше. Плъзна поглед нагоре по осветения паметник, чиято белота рязко изпъкваше на черния фон на зимното небе.

Соломон усещаше, че приятелят му започва да вижда тази творба такава, каквато е наистина — безмълвно напомняне за древната мъдрост… символ на просветения човек в сърцето на една велика нация. Въпреки че не можеше да види мъничкия алуминиев връх на пирамидиона, Питър знаеше, че е там — умът на просветения човек, устремен към небесата.

Laus Deo.

— Питър? — Лангдън се приближи до него. Приличаше на човек, преживял някакво мистично посвещаване. — Едва не забравих. — Той бръкна в джоба си и извади златния масонски пръстен на стария си наставник. — Цяла нощ исках да ти го върна.

— Благодаря, Робърт. — Соломон протегна лявата си ръка и с възхищение го взе. — Знаеш ли, цялата потайност и загадъчност, които заобикалят този пръстен и Масонската пирамида… оказаха огромно въздействие върху моя живот. Когато бях млад, пирамидата ми беше дадена с обещанието, че крие мистични тайни. Самото й съществуване ме караше да вярвам, че на света има велики загадки. Тя човъркаше любопитството ми, подхранваше удивлението ми и ме вдъхновяваше да отварям ума си за Древните тайни. — Той се усмихна и пъхна пръстена в джоба си. — Сега разбирам, че истинското предназначение на Масонската пирамида не е да даде отговорите, а да привлече вниманието към тях.

158