Изгубеният символ - Страница 141

141

„Глупави надежди — помисли си той. — Този запис ще предизвика хаос“. Представяше си какво ще се случи, ако най-изтъкнатите ръководители на Русия или ислямския свят бъдат видени на запис да опират ножове в голи гърди, да заклеват с тежки клетви, да симулират убийства, да лежат в символични ковчези ида пият вино от човешки череп. Моментално щеше да избухне невероятен скандал.

„Бог да ни е на помощ…“

Посветеният на екрана вдигна черепа към устните си. Наведе го към себе си… пресуши кървавочервеното вино… подпечата клетвата си. После отпусна черепа и погледна събралите се около него хора. Най-могъщите мъже в Америка одобрително кимнаха.

— Добре дошъл, братко — каза Питър Соломон.

Докато екранът почерняваше, Лангдън усети, че е затаил дъх.

Сато безмълвно се пресегна, затвори куфарчето и го вдигна от скута му. Робърт се обърна към нея и отвори уста, но не намери думи. Нямаше значение. Лицето му показваше, че е разбрал. Тя имаше право. Тази нощ наистина беше застрашена националната сигурност… бяха изправени пред криза от невъобразим мащаб.

118.

Малах се разхождаше по набедреник пред инвалидната количка на Питър Соломон.

— Питър — прошепна той, наслаждаваше се на всеки миг от ужаса на своя пленник, — ти забравяш, че имаш второ семейство… твоите масонски братя. Ще унищожа и тях… ако не ми помогнеш.

На сиянието на лаптопа в скута му Соломон изглеждаше почти в ступор.

— Моля те — накрая заекна той. — Ако този запис се разпространи…

— „Ако“ ли? — засмя се Малах. — Ако се разпространи? — Той посочи малкия клетъчен модем, включен отстрани в лаптопа. — Аз съм свързан със света.

— Няма да…

„Ще го направя“ — помисли Малах. Изпитваше удоволствие от страха на жертвата си.

— Ти можеш да ме спреш — каза той. — И да спасиш сестра си. Но трябва да ми разкриеш онова, което ми е нужно. Изгубеното слово е скрито някъде, Питър, и знам, че този квадрат сочи точно къде е.

Соломон отново погледна символите. Очите му не изразяваха нищо.

— Може би това ще те насърчи. — Малах се пресегна над рамото му и натисна няколко клавиша на клавиатурата. Стартира се имейл клиент и Питър видимо се скова. На екрана се появи имейл, който похитителят му беше подготвил по-рано същата вечер — видеофайл, адресиран до дълъг списък големи медийни мрежи.

Малах се усмихна.

— Според мен е време да го споделим със света, как смяташ?

— Недей!

Малах протегна ръка и кликна бутона „изпращане“. Соломон се замята на количката в неуспешен опит да събори лаптопа на пода.

— Спокойно, Питър — прошепна Малах. — Файлът е голям. Изпращането му ще отнеме известно време. — Посочи прогрес бара.

...

ИЗПРАЩАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕ: 2%

— Ако ми кажеш онова, което ме интересува, ще спра имейла и никой никога няма да види този файл.

Пребледнял, Соломон наблюдаваше изпращането на съобщението.

...

ИЗПРАЩАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕ: 4%

Малах вдигна лаптопа, остави го на един от близките тапицирани с кожа столове и завъртя екрана така, че Питър да наблюдава процеса. После постави листа със символите в скута му.

— Легендите съобщават, че Масонската пирамида ще разкрие Изгубеното слово. Това е последният шифър на пирамидата. Убеден съм, че можеш да го разчетеш.

Малах погледна компютъра.

...

ИЗПРАЩАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕ: 8%

Отново погледна Питър. Възрастният масон го пронизваше с поглед. В сивите му очи пламтеше ненавист.

„Мрази ме — помисли Малах. — Колкото по-силни са чувствата, толкова повече енергия ще се освободи, когато изпълня ритуала“.

В Лангли Нола Кей притискаше телефона към ухото си — едва чуваше Сато от рева на хеликоптера.

— Казаха, че не е възможно да спрат пращането на файла! — извика криптоаналитичката. — Изключването на местните провайдъри ще отнеме поне час, а ако оня има достъп до безжичен провайдър, това изобщо няма да му попречи.

В днешно време прекъсването на потока дигитална информация ставаше почти невъзможно. Начините за установяване на контакт с интернет бяха прекалено много. Кабелни и безжични връзки, клетъчни модеми, сателитни телефони, суперфони и покети с имейл… единственият начин за изолиране на потенциално изтичане на информация беше унищожаването на изходната машина.

— Погледнах тактико-техническите характеристики на хеликоптера, с който летите — продължи Нола. — Изглежда, сте въоръжени с електромагнитно оръдие.

Електромагнитните импулсни оръжия вече масово се използваха от органите на реда, главно за спиране на бегълци с автомобили от безопасно разстояние. С мощен електромагнитен импулс оръдието можеше да стопи електрониката на всеки обект, към който е насочено — коли, джиесеми, компютри. Според тактико-техническите характеристики на Нола модифицираният UH–60 разполагаше с монтиран на шаси шестгигахерцов магнетрон с лазерен мерник и петдесетдецибелова антена, изстрелваща десетгигаватов импулс. Насочен директно към лаптопа, импулсът щеше да изпържи дънната му платка и моментално да изтрие хард диска.

— Не става — извика в отговор Сато. — Обектът се намира в каменна сграда и няма зрителна връзка. Можеш ли по някакъв начин да провериш дали видеофайлът вече е изпратен?

Нола хвърли поглед към втория си компютър, който беше пуснат на постоянно търсене на сензационни новини за масоните.

— Още не, госпожо. Но ако се разпространи, ще научим за броени секунди.

— Дръж ме в течение. — Директорката затвори.

Хеликоптерът рязко се спусна към Дюпонт Съркъл и Лангдън затаи дъх. Неколцина пешеходци се пръснаха, когато черната машина откри свободно пространство сред дърветата и тежко кацна на моравата южно от прочутия двуетажен фонтан, проектиран от създателите на Мемориала на Лин кълн.

141