Изгубеният символ - Страница 130

130

В аудиторията настана тишина.

В пълния мрак една висока тъмна фигура пресече сцената и застана на катедрата.

— Добро утро — прошепна по микрофона безплътният глас.

Всички се поизправиха на местата си, за да видят кой говори.

Включи се аспектомат и на екрана се появи избеляла кафеникава снимка — разкошен замък с фасада от червен пясъчник, високи квадратни кули и готически орнаменти.

Сянката отново проговори.

— Кой ще ми каже къде се намира това?

— В Англия! — обяви в мрака едно момиче. — Тази фасада е смесица от ранна готика и късен романски стил, което я прави типична за норманските замъци в Англия и я датира около дванайсети век.

— Страхотно! — възкликна безплътният глас. — Явно някой си е учил уроците по история на архитектурата.

Наоколо се разнесоха тихи изпъшквания.

— За съжаление, сбъркахте с близо пет хиляди километра и половин хилядолетие — прибави сянката.

Аудиторията се ободри.

Аспектоматът показа съвременна цветна снимка на същия замък от друг ъгъл. На преден план изпъкваха кулите, построени с пясъчник от кариерата Сенека Крийк, а на заден план, сепващо близо, се издигаше величественият бял купол на вашингтонския Капитолий.

— Чакайте, чакайте! — извика момичето. — Нима във Вашингтон има нормански замък?!

— От хиляда осемстотин петдесет и пета година — отговори гласът. — Когато е била направена следващата снимка.

Появи се нов диапозитив — черно-бял интериорен кадър, представящ грамадна сводеста бална зала, пълна със скелети на животни, стъкленици с биологични образци, археологически находки и гипсови отливки на праисторически влечуги.

— Този чуден замък е първият истински научен музей в Америка. Той е подарък от богат британски учен, който, подобно на нашите отци основатели, вярвал, че младата ни родина може да се превърне в земя на просветата. Той завещал на предците ни огромно състояние и ги помолил да построят в сърцето на страната ни „институт за натрупване и разпространение на знания“. — Лекторът замълча за миг. — Кой ще ми каже името на този щедър учен?

— Джеймс Смитсън? — опита един плах гласец от предните редове.

Из аудиторията се разнесе изненадан шепот.

— Да, Смитсън — потвърди мъжът на катедрата, излезе на светло и сивите му очи проблеснаха шеговито. — Добро утро. Казвам се Питър Соломон и съм секретар на Смитсъновия институт.

Учениците избухнаха в бурни аплодисменти.

Лангдън с възхищение наблюдаваше от сенките как Питър пленява младите умове с фотографско пътешествие в ранната история на Смитсъновия институт. Приятелят му започна със Смитсъновия замък, неговите подземни лаборатории, коридори с витрини, зала с мекотели, учени, наричали себе си „пазители на ракообразните“, и дори стара снимка на двамата най-популярни обитатели на замъка, вече умрелите бухали Разпространение и Натрупване. Половинчасовата лекция завърши с внушителна сателитна снимка на Националния парк, в който днес се издигаха огромните Смитсънови музеи.

— Както казах в началото, Джеймс Смитсън и нашите предци си представяли великата ни родина като страна на просветата — заяви в заключение Соломон. — Според мен днес те биха се гордели. Техният Смитсънов институт се е превърнал в символ на науката и знанието в самото сърце на нашата земя. Той е жив, действен израз на почит към мечтата им за Америка — страна, основана на принципите на знанието, мъдростта и науката.

Соломон угаси аспектомата под взрив от ръкопляскания. Осветлението се включи и в аудиторията се вдигнаха десетки нетърпеливи ръце.

Лекторът посочи дребничко рижо момче по средата.

— Господин Соломон? — озадачено попита то. — Вие споменахте, че нашите предци избягали от религиозното потисничество в Европа, за да създадат страна, основана на принципите на научния прогрес, нали?

— Точно така.

— Но… Аз бях останал с впечатлението, че нашите предци са били много набожни хора и са основали Америка като християнска страна.

Соломон се усмихна.

— Не ме разбирайте погрешно, приятели, нашите предци наистина били много набожни хора, но били деисти — вярвали в Бог, само че в широк смисъл, непредубедено. Единственият им религиозен идеал била религиозната свобода. — Той свали микрофона от катедрата и се приближи до ръба на сцената. — Основателите на Америка мечтаели за духовно просветена утопия, в която свободата на мисълта, образованието на масите и научният прогрес ще прогонят мрака на остарелите религиозни суеверия.

Едно русо момиче в дъното вдигна ръка.

— Да?

— Господин Соломон — каза то и повдигна джиесема си, — потърсих името ви в интернет и в Уикипедия пише, че сте известен масон.

Той протегна напред масонския си пръстен.

— Можех да ви спестя разходите за допълнителен трафик.

Учениците избухнаха в смях.

— Та значи — колебливо продължи момичето, — вие току-що споменахте „остарели религиозни суеверия“ и ми се струва, че ако някой може да бъде обвинен в разпространение на остарели суеверия… това са масоните.

Соломон не се смути.

— Нима? И защо?

— Ами, чела съм доста за масонството и знам, че имате най-различни странни древни ритуали и вярвания. В тая статия в интернет даже пише, че масоните вярвали в някаква древна магическа мъдрост… която можела да възвиси човека до боговете.

Всички се обърнаха и я зяпнаха, като че ли се е побъркала.

— Всъщност тя е права — заяви лекторът.

Хлапетата завъртяха глави напред и се ококориха.

Соломон скри усмивката си и попита:

130