Изгубеният символ - Страница 116

116

Знаците върху основата на пирамидата бяха скрити със същия метод. Когато Катрин бе изпълнила инструкциите на пирамидиона и бе „сварила“ пирамидата, восъкът се беше разтопил и бе разкрил основата. Докато прокарваше длани по камъка в Катидръл Колидж, Галауей очевидно бе напипал новоразкритите знаци.

И сега, макар и само за миг, Лангдън забрави цялата опасност, пред която бяха изправени с Катрин. Взираше се в невероятната комбинация символи върху основата на пирамидата. Нямаше представа какво означават… нито какво в крайна сметка ще им съобщят, но знаеше едно. „Масонската пирамида крие още тайни. Площад Франклин 8 не е последният отговор“.

Не знаеше дали е поради прилива на адреналин от откритието, или просто от още няколкото секунди, през които беше останал да лежи, но изведнъж усети, че възвръща контрола над тялото си.

С мъка замахна настрани и избута кожената чанта от полезрението си.

За свой ужас установи, че Катрин е вързана и дълбоко в устата й е напъхан парцал. Напрегна мускули и се опита да се изправи на колене, ала след миг се вцепени от смайване. Вратата на трапезарията почти се изпълни от вледеняваща гледка — човешка фигура, каквато не бе виждал никога.

„Какво е това, за бога?…“

Претърколи се и като риташе с крака, се опита да се оттласне назад, но грамадният татуиран мъж го сграбчи, обърна го по гръб и го възседна. Опря колене в бицепсите му и болезнено го прикова към пода. На гърдите му имаше двуглав феникс. Шията, лицето и бръснатата му глава бяха покрити с изумително множество от необикновено сложни символи — магически знаци, знаеше Лангдън, които се използваха в ритуалите на тъмната магия.

Преди да успее да осмисли случващото се, гигантът го хвана за ушите, повдигна главата му от пода и с невероятна сила я блъсна в дъските.

Всичко потъна в мрак.

96

Малах стоеше в коридора и оглеждаше кървавата сцена. Домът му приличаше на бойно поле.

Робърт Лангдън лежеше в безсъзнание в краката му.

Катрин Соломон беше вързана и със запушена уста на пода в трапезарията.

Трупът на охранителката бе проснат наблизо, след като се бе свлякъл от стола, върху който го беше нагласил. За да спаси собствения си живот, тази жена бе изпълнила каквото й бе заповядал: с опрян в гърлото нож, тя отговори на неговия джиесем и повтори лъжата, която подмами Лангдън и Катрин да дотичат тук. „Тя нямаше партньорка и Питър Соломон определено не е добре“. Веднага щом охранителката изпълни задачата си, Малах безшумно я удуши.

За да допълни илюзията, че не си е вкъщи, той позвъни на Белами с хендсфрито в една от колите си. „В момента пътувам — каза на архитекта и който друг го слушаше. — Питър е в багажника“. Всъщност се движеше само от гаража до предния двор, където беше паркирал безразборно няколко от многобройните си автомобили с включени фарове и работещи двигатели.

Измамата сработи идеално.

Почти.

Единственият проблем беше окървавеният труп с щръкналата от шията му отвертка. Малах го претърси и не можа да не се ухили, когато откри свръхмодерна радиостанция и джиесем с емблемата на ЦРУ. „Явно даже те са наясно с моята сила“. Извади батериите и разби двете устройства с тежък бронзов стопер за врата.

Знаеше, че трябва да действа бързо, особено щом в играта участваше ЦРУ. Върна се при Лангдън. Професорът лежеше в несвяст и щеше да остане в това състояние още известно време. Погледът му боязливо се насочи към каменната пирамида на пода до отворената чанта на Лангдън. Дъхът му секна и сърцето му се разтуптя.

„Чаках години…“

Ръцете му леко трепереха. Докато бавно прокарваше пръсти по надписа, съдържащото се в текста обещание го изпълни със страхопочитание. Преди да изпадне в транс обаче, Малах върна пирамидата в чантата при пирамидиона и дръпна ципа.

„Скоро ще сглобя пирамидата… на много по-сигурно място“.

Преметна кожената чанта на едното си рамо и се опита да нагласи Лангдън на другото, но загорялото тяло на професора тежеше доста повече, отколкото очакваше. В крайна сметка се задоволи да го хване под мишниците и да го повлече по пода. „Там, където ще се озове, няма да му хареса“, помисли си.

Телевизорът в кухнята гърмеше. Това беше част от измамата и още не го бе изключил. В момента телевизионен проповедник четеше „Отче наш“ заедно с паството си. Малах се зачуди дали някой от хипнотизираните му зрители има представа откъде всъщност произлиза тази молитва.

— … както на небето, тъй и на земята… — напевно произнасяха богомолците.

„Да — помисли си той. — Както горе, тъй и долу“.

— … и не въведи нас в изкушение…

„Помогни ни да овладеем слабостта на нашата плът“.

— … избави ни от лукавия… — молеха се те.

Малах се усмихна. „Виж, това може да се окаже трудно. Мракът расте“. Въпреки това трябваше да им отдаде дължимото. Поне се опитваха. Хората, които разговаряха с невидими сили и молеха за помощ, бяха изчезващ вид в този модерен свят.

Докато влачеше Лангдън в дневната, паството завърши с „Амин!“

„Амон — поправи ги той. — Египет е люлката на вашата религия“. Бог Амон беше прототип на Зевс… Юпитер… и всяко модерно лице на Бога. До ден-днешен всички религии на земята използваха варианти на неговото име: Амин! Ом!

Телевизионният проповедник цитираше стихове от Библията, в които се описваше йерархия на ангели, демони и духове, управляващи небето и ада.

— Защитете душата си от зли сили! — предупреждаваше той. — Извисете сърцата си в молитва! Бог и неговите ангели ще ви чуят!

„Има право. Но ще ги чуят и демоните“.

116