Изгубеният символ - Страница 110

110

— Какво има? — Лангдън проследи погледа й, но не забеляза абсолютно нищо.

Тя се наведе над тенджерата и се вгледа във водата още по-съсредоточено. Изведнъж се обърна и се втурна към вратата.

— Къде отиваш? — извика Робърт.

Катрин рязко спря при електрическия ключ и го натисна. Осветлението и вентилацията се изключиха и кухнята потъна в пълен мрак и тишина. Професорът се обърна към пирамидата и смаяно впери очи през парата в пирамидиона.

Точно както беше предвидила Катрин, малък участък от металния пирамидион започваше да сияе под водата. Появиха се букви и колкото повече се нагряваше металът, толкова по-ярки ставаха.

— Текст! — прошепна Катрин.

Лангдън изумено кимна. Светещите букви се очертаваха точно под гравирания надпис на пирамидиона. Като че ли имаше само три думи и макар че още не можеше да ги прочете, той се зачуди дали ще разкрият всичко, което търсят. „Пирамидата е истинска карта — бе им казал Галауей — и сочи към конкретно място“.

Когато буквите станаха по-ярки, Катрин угаси газта и водата постепенно престана да кипи. Сега пирамидионът се различаваше по-ясно под спокойната повърхност.

Трите сияещи думи бяха напълно четливи.

90

Лангдън и Катрин стояха наведени над тенджерата и се взираха в преобразения пирамидион под повърхността на водата.

Робърт прочете светещия текст. Не вярваше на очите си. Знаеше, че според легендата пирамидата разкрива конкретно място… но никога не беше предполагал, че мястото ще е чак толкова конкретно.

Площад Франклин 8

— Адрес — поразено промълви той.

Катрин изглеждаше също толкова смаяна.

— Не знам какво има там. А ти?

Лангдън поклати глава. Знаеше, че площад Франклин се намира в една от най-старите части на Вашингтон, ала този адрес не му говореше нищо. Той погледна върха на пирамидиона и прочете целия изписан под него текст.

„Има ли някакъв Орден на площад Франклин?

И има ли сграда, в която е скрит входът на дълбоко вито стълбище?“

Не знаеше дали на този адрес наистина е заровено нещо. В момента обаче нямаше нищо по-важно от факта, че с Катрин са разчели надписа на пирамидата и разполагат с необходимата информация, за да започнат преговори за освобождаването на Питър.

„Още малко и щеше да е късно“.

Светещите стрелки върху лицето на Мики Маус показваха, че им остават по-малко от десет минути.

— Обади се. — Катрин посочи телефона на стената. — Бързо!

Ненадейното настъпване на този момент сепна Лангдън и той установи, че се колебае.

— Сигурни ли сме, че трябва да го направим?

— Аз определено съм.

— Няма да му разкрия нищо, преди да се убедим, че Питър е в безопасност.

— Разбира се. Помниш номера, нали?

Робърт кимна и тръгна към телефона. Вдигна слушалката и набра запомнения наизуст мобилен номер. Катрин се приближи и наведе глава към неговата, за да чува разговора. Докато слушаше сигнала, Лангдън се приготви за злокобния шепот на човека, който по-рано същия ден го беше измамил.

Накрая се свърза.

Нямаше поздрав. Нито глас. Само дишане от отсрещния край.

Професорът почака, после каза:

— Имам информацията, която ви трябва, но ако наистина искате да я получите, ще ни дадете Питър.

— Кой се обажда? — разнесе се женски глас.

Той подскочи и отговори по рефлекс:

— Робърт Лангдън. А вие коя сте? — В първия момент си помисли, че е набрал грешен номер.

— Лангдън ли се казвате? — изненадано попита жената. — Един човек тук пита за вас.

„Какво!“

— Извинете, с кого разговарям?

— Пейдж Монтгомъри от „Прифърд Секюрити“. — Гласът й трепереше. — Сигурно ще можете да ни помогнете. Преди около час партньорката ми се отзова на повикване до спешния телефон в Калорама Хайтс… евентуално взимане на заложник. Изгубих всякаква връзка с нея, затова повиках подкрепление и дойдохме да проверим жилището. Открихме партньорката ми мъртва в задния двор. Собственика го нямаше, затова разбихме вратата и влязохме. На масичката в коридора звънеше джиесем и аз…

— Вътре ли сте? — прекъсна я Лангдън.

— Да, и обаждането на спешния телефон… е било вярно — заекна жената. — Извинявайте, ако говоря несвързано, обаче партньорката ми е мъртва и намерихме един човек, държан тук против волята му. В тежко състояние и в момента се опитваме да го стабилизираме. Пита за двама души — някой си Лангдън и някоя си Катрин.

— Това е брат ми! — извика Катрин в слушалката и още по-плътно доближи главата си до Робърт. — Аз се обадих на спешния телефон! Той добре ли е?

— Всъщност, госпожо, той… — Гласът на жената секна. — В тежко състояние е. Дясната му ръка е отрязана до китката…

— Моля ви, искам да разговарям с него! — викна Катрин.

— В момента обработват раната му. Ту идва на себе си, ту изпада в безсъзнание. Ако сте някъде в района, трябва да дойдете веднага. Явно иска да ви види.

— Намираме се на шест минути път! — отвърна Катрин.

— Тогава ви съветвам да побързате. — От слушалката се чуха приглушени звуци и жената се върна на линията. — Извинявам се, явно имат нужда от мен. Ще разговаряме, когато пристигнете.

Връзката прекъсна.

91

Лангдън и Катрин бързо се изкачиха по стълбището и се затичаха по мрачния коридор в Катидръл Колидж. Вече не чуваха грохота на хеликоптерни перки в небето и професорът се надяваше, че ще успеят да се измъкнат незабелязано, за да отидат при Питър в Калорама Хайтс.

„Открили са го. Жив е“.

Само преди трийсет секунди, след като свършиха разговора с охранителката, Катрин припряно извади горещата пирамида от водата и още мокра я сложи в чантата на Лангдън. Сега той усещаше топлината й до тялото си.

110