Изгубеният символ - Страница 109

109

— Естествено — съгласи се професорът. — Нютон сериозно се е занимавал с нумерология, пророчества и астрология, но каква връзка…

— Всичко се разкрива в трийсет и третата степен.

Лангдън извади пръстена на Питър от джоба си и прочете надписа. После пак погледна тенджерата.

— Съжалявам, не те разбирам.

— Робърт, доскоро всички смятахме, че „трийсет и третата степен“ се отнася за масонството, но когато завъртяхме пръстена на трийсет и три градуса, кубът се преобрази в кръст. В този момент разбрахме, че знакът за „степен“ всъщност се използва в смисъл на „градус“.

— Да, градус от дъга.

— Точно така. Но този знак има и трето значение.

Той погледна тенджерата на печката.

— Температура.

— Точно така! Цяла вечер е било пред очите ни. „Всичко се разкрива при трийсет и три градуса“. Ако температурата на пирамидата стане трийсет и три градуса… спокойно може да се случи нещо.

Лангдън знаеше, че Катрин Соломон е изключително интелигентна, и все пак като че ли пропускаше нещо съвсем очевидно.

— Ако не греша, трийсет и три градуса по Фаренхайт е почти точката на замръзване. Не е ли по-добре да сложим пирамидата в хладилника?

Тя се усмихна.

— Не и ако следваме рецептата на великия алхимик и розенкройцерски мистик, който подписвал трудовете си с „Jeova sanctus unus“.

„Isaacus Neutonuus е писал рецепти?“

— Робърт, температурата е фундаментален алхимичен катализатор и невинаги се е измервала по Фаренхайт и Целзий. Има много по-стари скали и една от тях е измислена от Исак…

— Нютоновата скала! — възкликна той, най-после видял правотата й.

— Да! Исак Нютон измислил цяла система за измерване на температурата въз основа единствено на природни явления. Изходната му точка е температурата на топене на леда, нарича я „нулев градус“. — Катрин замълча за миг. — Предполагам, че се досещаш какъв градус определя за температурата на кипене на водата — царя на всички алхимични процеси?

— Трийсет и три.

— Да, трийсет и три! Трийсет и три градуса. Температурата на кипене на водата по Нютоновата скала е трийсет и три градуса. Помня, че веднъж питах брат си защо Нютон е избрал това число. Искам да кажа, струваше ми се съвсем произволно. Кипенето на водата е най-фундаменталният алхимичен процес и той избира трийсет и три? Защо не сто? Защо не нещо по-елегантно? Питър ми обясни, че за мистик като Исак Нютон няма по-елегантно число от трийсет и три.

„Всичко се разкрива при трийсет и три градуса“. Лангдън погледна тенджерата, после пирамидата.

— Катрин, пирамидата е направена от масивен гранит и чисто злато. Наистина ли смяташ, че кипящата вода е достатъчна, за да я преобрази?

Усмивката на лицето й му показа, че тя знае нещо, което не му е известно. Катрин уверено отиде при плота, вдигна увенчаната със златен връх гранитна пирамида и я постави в цедката. После внимателно я спусна във врящата вода.

— Ами да проверим.

Високо над Националната катедрала пилотът остави хеликоптера на автоматичен режим на зависване и огледа периметъра на сградата и района. „Няма движение“. Приборите му за термално наблюдение не можеха да проникват през стените на храма и затова не знаеше какво прави оперативната група вътре, но ако някой се опиташе да се измъкне, уредите щяха да го засекат.

Шейсет секунди по-късно термалният сензор сигнализира. Детекторът, който работеше на същия принцип като домашните охранителни системи, регистрираше големи температурни разлики. Това обикновено означаваше човешко тяло, движещо се в студено пространство, но на монитора по-скоро се виждаше термичен облак, валмо горещ въздух, носещо се над моравата. Пилотът откри източника — вентилационна шахта отстрани на Катидръл Колидж.

„Сигурно не е нещо важно — помисли си той. Постоянно виждаше такива източници на движение. — Някой готви или пере“. Тъкмо понечи да се извърне, когато забеляза нещо странно. На паркинга нямаше коли и никъде в сградата не светеше.

Пилотът пак огледа изображението на монитора, после повика по радиостанцията командира на групата.

— Симкинс, сигурно не е важно, обаче…

— Светлинен температурен индикатор! — Лангдън трябваше да признае, че идеята е находчива.

— Фундаментална наука — каза Катрин. — Различните вещества отделят светлина при различна температура. Наричаме ги „термомаркери“. Постоянно се използват в науката.

Робърт погледна потопените пирамида и пирамидион. Над клокочещата вода се издигаше пара. Не хранеше особено големи надежди. Погледна си часовника и пулсът му се ускори. 23:45.

— Мислиш ли, че когато пирамидата се нагрее, нещо ще започне да луминесцира?

— Това не е луминесценция, Робърт. Има голяма разлика. При този процес светенето се предизвиква при нагряване и се наблюдава при определена температура. Например, когато се закаляват стоманени греди, производителите ги напръскват с прозрачно покритие, което отделя светлина при нужната температура и така им показва, че гредите са готови. Спомни си за пръстена на настроението. Само го слагаш на пръста си и той си променя цвета в зависимост от телесната температура.

— Катрин, тази пирамида е създадена през деветнайсети век! Разбирам майсторът да изобрети панти със скрит механизъм в каменна кутия, обаче чак да приложи прозрачно термопокритие?…

— Напълно възможно — възрази тя и погледна пирамидата с надежда. — Ранните алхимици непрекъснато използвали органичен фосфор като термомаркер. Китайците правели разноцветни фойерверки и даже египтяните… — Катрин млъкна, напрегнато вторачена в кипящата вода.

109