Изгубеният символ - Страница 11

— Широкоразпространена заблуда.

— Не е ли религия?

— Нека проверим — предложи Лангдън. — Кой от вас е посещавал курса по сравнителна религия на професор Уидърспун?

Вдигнаха се няколко ръце.

— Добре. Тогава ми кажете, кои са трите условия да смятаме една идеология за религия?

— Гаранция, вяра, приобщаване — отговори едно момиче.

— Точно така — потвърди професорът. — Религиите гарантират спасение, изискват вяра в конкретна теологична доктрина и приобщават неверниците. — Той замълча за миг. — Масонството обаче не отговаря и на трите изисквания. Масоните не обещават спасение, нямат конкретна теология и не се стремят да ви приобщят. Религиозните дискусии даже са забранени в масонските ложи.

— Значи… масонството е антирелигиозно по характер, така ли?

— Напротив. Едно от изискванията, за да станеш масон, е да вярваш във висша сила. Масонската духовност се различава от организираната религия по това, че масоните не налагат конкретна дефиниция или име на висшата сила. Вместо определени теологични персонажи като Йехова, Аллах, Буда или Христос, масоните използват по-общи понятия като Върховното същество или Великия архитект на вселената. Това позволява да се обединяват масони с различна вяра.

— Звучи малко странно.

— Или пък стимулиращо непредубедено? През нашата епоха, когато представители на различни култури се избиват помежду си за това чия дефиниция на Бог е по-добра, може да се каже, че масонската традиция на търпимост и либерализъм е достойна за подражание. — Лангдън закрачи напред-назад по сцената. — Нещо повече, масонството е отворено за хора от всякаква раса, цвят на кожата и вяра и представлява духовно братство, което по никакъв начин не дискриминира човека.

— Не дискриминира човека ли?! — възкликна една студентка от университетския Женски център и се изправи. — Колко жени са приети за масони, професор Лангдън?

Робърт разпери ръце в знак, че се предава.

— Основателен въпрос. Масонството има своите корени в зидарските сдружения в Европа и затова е било мъжка организация. Преди триста години, според някои през хиляда седемстотин и трета, бил основан женски клон, наречен Източна звезда. В нея членуват над един милион души.

— И все пак масонството е могъща организация, в която не се допускат жени — настоя момичето.

Лангдън не беше сигурен колко могъщи са всъщност масоните в наше време и нямаше намерение да продължи в тази насока. Мненията за съвременното масонство се раздвояваха — според едни те бяха група безобидни старци, които обичат да се дегизират… докато други ги смятаха за тайна клика политически играчи, които управляват света. Истината несъмнено се намираше някъде по средата.

— Професор Лангдън, щом не е нито тайно общество, нито търговско дружество, нито религия, какво всъщност е масонството? — извика един къдрокос младеж от задния ред.

— Ами, ако попитате някой масон, той ще ви даде следното определение: масонството е етична система, забулена в алегории и онагледена чрез символи.

— Звучи ми като евфемизъм за „шантава секта“.

— „Шантава“, казвате?

— Да, по дяволите! — Момчето се изправи. — Чувал съм какво правят в тайните си сгради! Странни ритуали на свещи с ковчези, клупове на врата и пиене на вино от черепи. И това ако не е шантаво!

Робърт огледа аудиторията.

— На някой друг звучи ли му шантаво?

— Да! — едновременно викнаха всички.

Той престорено отрони тежка въздишка.

— Жалко. Щом това е прекалено шантаво за вас, явно в никакъв случай няма да дойдете в моята секта.

В аудиторията се възцари тишина. Студентката от Женския център неловко го погледна.

— И вие ли членувате в секта?

Лангдън кимна и сниши глас в заговорнически шепот.

— Не казвайте на никого, но в деня на езическия слънчев бог Ра аз заставам на колене пред един древен уред за изтезания и ритуално поглъщам символите на кръвта и плътта.

Студентите изглеждаха ужасени.

Той сви рамене.

— И ако някой иска да се присъедини към мен, нека дойде в харвардския параклис в неделя, коленичи пред разпятието и приеме светото причастие.

Аудиторията мълчеше.

Професорът им намигна.

— Разтворете ума си, приятели. Всички се боим от непонятното.

Часовниковият звън отекна из коридорите на Капитолия.

„Седем“.

Робърт Лангдън вече тичаше. „Появата ми ще е драматична в буквалния смисъл на думата“. Забеляза входа на Националната скулптурна зала и се насочи право към него.

Когато наближи вратата, забави ход и няколко пъти дълбоко си пое дъх. После си закопча сакото, леко повдигна брадичка и зави зад ъгъла в момента, в който прозвучаваше последният удар на часовника.

„Начало на представлението“.

Професор Робърт Лангдън влезе в Националната скулптурна зала, вдигна поглед и топло се усмихна. Миг по-късно усмивката му се стопи и той се закова на място.

Нещо определено не беше наред.

7

Катрин Соломон припряно пресичаше паркинга под студения дъжд. Искаше й се да е облякла нещо повече от дънки и кашмирен пуловер. Когато наближи главния вход на сградата, ревът на гигантските въздухопречистватели се усили. Тя обаче едва го чуваше — ушите й още пищяха след телефонния разговор, който току-що беше провела.

„Онова, което според брат ви е скрито във Вашингтон… Може да бъде намерено“.

Самата мисъл й се струваше невероятна. С човека, който й се беше обадил, имаха да обсъждат още много неща и се бяха уговорили да го направят по-късно същата вечер.

Когато стигна до входа, изпита същото вълнение, което я обземаше винаги на влизане в гигантската сграда. „Никой не знае, че това място е тук“.