Изгубеният символ - Страница 106

106

— Исак Нютон трябва да има нещо общо с разчитането на смисъла на пирамидата — каза Галауей. — Нямам представа какво, но…

— Гений! — възкликна Катрин и се ококори. — Ето как се преобразява пирамидата!

— Хрумна ли ти нещо? — попита Лангдън.

— Да! Не мога да повярвам, че досега не сме го видели! През цялото време е било пред очите ни. Елементарен алхимичен процес. Мога да преобразя тази пирамида с помощта на фундаментална наука! Нютонова наука!

Робърт се опитваше да разбере логиката й.

— Отче — каза Катрин, — ако прочетете надписа на пръстена, той гласи…

— Стига! — Старият декан изведнъж вдигна показалец, за да млъкнат, и леко наклони глава настрани, сякаш се вслушваше в нещо. После рязко се изправи. — Приятели, тази пирамида явно има да разкрива още тайни. Не знам какво има предвид госпожа Соломон, но щом тя знае каква ще е следващата ви стъпка, аз изиграх своята роля. Съберете си нещата и не ми казвайте нищо повече. Засега ме оставете на тъмно. Предпочитам да няма какво да издам, ако нашите посетители ме принудят.

— Какви посетители? — попита Катрин. — Не чувам нищо.

— Ще чуете — отвърна Галауей и тръгна към вратата. — Побързайте.

Една мобилна клетка в отсрещния край на града се опитваше да се свърже с телефон, който лежеше на парчета на Масачусетс Авеню. След като не засече сигнал, тя пренасочи обаждането към гласова поща.

— Робърт! — панически извика Уорън Белами. — Къде си? Обади ми се! Случва се нещо ужасно!

86

Малах стоеше до каменната маса на синкавата светлина в подземието и продължаваше приготовленията си. Празният му стомах отново изкурка. Той не му обърна внимание. Робуването на прищевките на плътта бе зад гърба му.

„Преображението изисква жертва“.

Подобно на повечето духовно еволюирали хора в историята, той беше поел по пътя си, като бе избрал най-благородното от кръвните жертвоприношения. Кастрирането се оказа много по-безболезнено, отколкото предполагаше. И както научи, много по-широко разпространено. Всяка година хиляди мъже се подлагаха на хирургическо кастриране или орхиектомия, както се наричаше този процес, с мотиви, вариращи от транссексуалност и обуздаване на сексуални зависимости до дълбоко вкоренени духовни вярвания. При Малах причината беше от най-висш характер. Подобно на митологичния Атис, който се кастрирал сам, той знаеше, че постигането на безсмъртие изисква пълно скъсване с материалния свят на мъжкото и женското начало.

„Андрогинността е единство“.

Днес избягваха евнусите, макар че древните бяха разбирали присъщата на това преобразяващо жертвоприношение сила. Даже ранните християни бяха чули самия Иисус да възхвалява неговите добродетели в Матей 19: 12: „Защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме“.

Питър Соломон беше направил кръвно жертвоприношение, макар че само една ръка бе ниска цена в големия план. До края на нощта обаче той щеше да пожертва още много.

„За да творя, трябва да унищожавам“.

Такава беше природата на полярността.

Естествено, Питър Соломон си заслужаваше съдбата, която го очакваше тази нощ. Краят му щеше да е уместен. Много отдавна той бе изиграл решаваща роля в смъртния житейски път на Малах. И по тази причина беше избран да изиграе решаващата роля в голямото му преображение. Този човек заслужаваше целия ужас и болка, които щеше да изтърпи. Защото не бе човекът, за какъвто го смяташе светът.

„Той пожертва родния си син“.

Някога Питър Соломон беше поставил сина си Закари пред немислима дилема — богатство или мъдрост. „Лош избор“. Решението на момчето бе дало началото на събития, които накрая го завлякоха в дълбините на ада. В затвора „Соганлък“. Закари Соломон бе умрял в онзи турски зандан. Целият свят знаеше историята… ала не знаеше, че Питър Соломон е можел да спаси сина си.

„Аз бях там — помисли си Малах. — Чух всичко“.

Никога нямаше да забрави онази нощ. Жестокото решение на Соломон означаваше край за сина му Зак, но и раждане за Малах.

„Някои трябва да умрат, за да живеят други“.

Когато светлината над главата му отново започна да променя цвета си, той разбра, че вече е късно. Завърши приготовленията си и се качи по рампата. Беше време да се погрижи за нещата в смъртния свят.

87

„Всичко се разкрива в трийсет и третата степен — помисли си Катрин, докато тичаше. — Знам как да преобразя пирамидата!“ През цялата вечер отговорът беше стоял пред очите им.

Сега Катрин и Лангдън бяха сами и бързо пресичаха пристройката на катедралата, като следваха табелите „Вътрешен двор“. Точно както им бе казал деканът, скоро изскочиха в просторното оградено пространство.

Дворът на катедралата представляваше петоъгълна градина с бронзов постмодерен фонтан. Катрин се смая от грохота на водата сред високите стени. После разбра, че това не е фонтанът.

— Хеликоптер! — извика тя и в същия миг мощен лъч прониза нощното небе над тях. — Бягай под портика!

Заслепяващият блясък на прожектора окъпа двора точно в мига, в който двамата стигнаха до отсрещния край и се вмъкнаха под една готическа арка — тя водеше към тунел, излизащ на предната морава. Притаени в тунела, те изчакаха вертолетът да отмине и да закръжи над храма.

— Деканът беше прав за посетителите — впечатлена каза Катрин. „Острият слух компенсира слабото зрение“. Собствените й уши кънтяха ритмично от ускорения й пулс.

— Насам. — Лангдън притисна чантата към себе си и тръгна по тунела.

106