— Това не е разпятие — отвърна Лангдън и се изправи. — Кръстът с циркумпункт в средата е бинарен символ — два символа, обединени, за да образуват един.
— Какво искаш да кажеш? — Катрин го следеше с поглед, докато той се разхождаше назад-напред из стаята.
— Кръстът е станал християнски символ едва през четвърти век. Много преди това египтяните го използвали, за да изобразят пресичането на две измерения — човешкото и небесното. Както горе, тъй и долу. Това е нагледно представяне на точката, в която човек и Бог стават едно.
— И какво?
— Както вече знаем — продължи Робърт, — циркумпунктът има много значения. Едно от най-езотеричните е розата, алхимичният символ на съвършенството. Но когато поставиш роза в центъра на кръст, получаваш съвсем друг символ — Кръста на розата.
Галауей усмихнато се отпусна назад на стола си.
— Браво! Сега вече започнахте да разбирате!
Катрин също стана и попита:
— Какво ми се губи?
— Кръстът на розата е често срещан символ в масонството — поясни Лангдън. — Всъщност една от степените на Шотландския ритуал се нарича „Рицари на Кръста на розата“ в чест на ранните розенкройцери, които имат сериозен принос за масонската мистична философия. Питър може да ти е споменавал за тях. Такива са били десетки велики учени — Джон Дий, Илайъс Ашмол, Робърт Флъд…
— Разбира се — прекъсна го тя. — В хода на проучванията си прочетох всички розенкройцерски манифести.
„Всеки учен би трябвало да ги е чел“, помисли си Робърт. Орденът на Кръста на розата или по-официално, Древният и мистичен орден Rosae Crucis, имаше загадъчна история, оказала огромно влияние върху науката и тясно свързана с легендата за Древните тайни… древни учени, притежаващи тайна мъдрост, която се предавала през вековете и се изучавала само от най-светли умове. Естествено, списъкът на прочутите розенкройцери можеше да се нарече и „Кой кой е в европейското Възраждане“: Парацелз, Бейкън, Флъд, Декарт, Паскал, Спиноза, Нютон, Лайбниц.
Според розенкройцерската доктрина орденът бил „изграден на основата на езотерични истини от древното минало“, истини, които трябвало да бъдат „пазени в тайна от средния човек“ и които обещавали дълбоко прозрение в „духовността“. С времето символът на братството се превърнал в цъфнала роза върху богато орнаментиран кръст, ала отначало бил просто скромен кръг с точка върху обикновен кръст — най-простото проявление на розата върху най-простото проявление на кръста.
— С Питър често сме дискутирали розенкройцерската философия — каза деканът на Катрин.
Галауей започна да описва връзката между масонството и розенкройцерството, а вниманието на Лангдън отново се върна към мисълта, която го гризеше цяла вечер. Все още не си спомняше точно какво му е казал Питър за този израз, но кой знае защо, споменаването на розенкройцерството го насочваше натам. „Мисли, Робърт!“
— Твърди се, че основател на розенкройцерите — продължаваше старецът — е германският мистик, известен под името Кристиан Розенкройц — очевидно псевдоним, може би на Франсис Бейкън, който според някои историци основал ордена, макар че няма доказателства за…
— Псевдоним! — ненадейно възкликна Лангдън и сам се сепна от реакцията си. — Това е! Jeova sanctus unus! Това е псевдоним!
— За какво говориш? — попита Катрин.
Пулсът му се ускоряваше.
— Цяла вечер се мъча да си спомня какво ми е казвал Питър за Jeova sanctus unus и връзката на този израз с алхимията. И сега се сетих! Не става дума толкова за алхимията, колкото за един алхимик. Много известен алхимик!
Галауей се усмихна.
— Крайно време беше, професор Лангдън. Вече два пъти споменавам името му, както и думата „псевдоним“.
Робърт го зяпна.
— Вие сте знаели?!
— Е, да речем, че започнах да подозирам нещо, когато ми казахте, че надписът гласи „Jeova sanctus unus“ и че е разшифрован с помощта на Дюреровия алхимичен магически квадрат, но когато открихте Кръста на розата, вече се убедих. Както навярно знаете, сред личните документи на въпросния учен имало издание на розенкройцерските манифести и полетата на страниците били пълни с бележки.
— Кой? — попита Катрин.
— Един от най-известните учени на света! — отвърна Лангдън. — Бил е алхимик, член на Лондонското кралско дружество, розенкройцер и подписвал някои от най-загадъчните си научни трудове с псевдоним — Jeova sanctus unus!
— Един истинен Бог? Скромен тип — отбеляза тя.
— Всъщност блестящ — поправи я Галауей. — Подписвал се така, защото, подобно на древните адепти, разбирал себе си като божествен. А и защото шестнайсетте букви от Jeova sanctus unus могат да се подредят така, че да изписват името му на латински. Идеален псевдоним.
Катрин окончателно се обърка.
— Значи Jeova sanctus unus е анаграма на името на прочут алхимик на латински, така ли?
Професорът взе от бюрото на декана лист и молив и започна да пише, докато говореше.
— На латински буквата J се заменя с I, а V — с U, което означава, че буквите в Jeova sanctus unus могат да се подредят така, че да изписват неговото име.
И написа шестнайсет букви: Isaacus Neutonuus.
После й подаде листа.
— Струва ми се, че си чувала за него.
— Исак Нютон? — прочете Катрин. — Това ли се опитва да ни съобщи надписът на пирамидата?
За миг Лангдън отново се пренесе в Уестминстърското абатство, застанал до пирамидалната гробница на Нютон, където беше преживял подобно откровение. „Ето че великият учен пак се появява“. Това не бе съвпадение, естествено… пирамидите, тайните, науката, скритата мъдрост… всички те бяха свързани. Търсачите на тайни знания винаги бяха смятали името на Нютон за пътеводен знак.