Изгубеният символ - Страница 100

100

ПРЕП. Д-Р КОЛИН ГАЛАУЕЙ

ДЕКАН НА КАТЕДРАЛАТА

Галауей отвори вратата и включи осветлението, явно свикнал да посреща гостите си с тази любезност. Въведе ги вътре и затвори след тях.

Кабинетът на декана беше малък, но елегантен, с високи книжни лавици, бюро, резбован шкаф и тоалетна. На стените висяха гоблени от XVI век и няколко религиозни картини. Старецът посочи двата кожени стола пред бюрото. Двамата бегълци седнаха и Лангдън с признателност най-после смъкна тежката чанта от рамото си и я остави в краката си на пода.

„Убежище и отговори“ — помисли си той, докато се наместваше в удобното кресло.

Престарелият духовник с тътрене мина зад бюрото си и се отпусна на стол с висока облегалка. После с уморена въздишка вдигна глава и сляпо впери в тях мътните си очи. Когато заговори, гласът му прозвуча неочаквано ясно и силно.

— Знам, че никога не сме се срещали, и все пак имам чувството, че ви познавам и двамата. — Извади носна кърпичка и попи устните си. — Професор Лангдън, чел съм съчиненията ви, включително находчивата ви статия за символиката на тази катедрала. Госпожо Соломон, с брат ви Питър сме масонски братя от много години.

— Питър е в ужасна беда — промълви Катрин.

— Научих — въздъхна старецът. — И ще направя всичко по силите си да ви помогна.

Лангдън не забеляза масонски пръстен на ръката му, но знаеше, че много масони, особено сред духовенството, предпочитат да не демонстрират принадлежността си към братството.

Още в началото на разговора стана ясно, че декан Галауей вече е информиран за много от тазвечерните събития от есемеса на Уорън Белами. Докато двамата го осведомяваха за останалото, лицето му ставаше все по-угрижено.

— И онзи човек, който е отвлякъл нашия многообичан Питър, настоява да разчетете надписа на пирамидата в замяна на живота на пленника му, така ли? — накрая попита той.

— Да — потвърди Лангдън. — Според него това е карта, която ще го отведе при скривалището на Древните тайни.

Слепецът отправи зловещо мътните си очи към него.

— Слухът ми подсказва, че вие не вярвате в такова нещо.

Професорът не искаше да губи време с подобни дискусии.

— Няма значение в какво вярвам. Трябва да помогнем на Питър. За съжаление, разчетеният от нас надпис не сочи наникъде.

Старецът се сепна.

— Разчели сте надписа на пирамидата!?

Катрин се намеси и бързо му обясни, че въпреки предупрежденията на Белами и молбата на брат й Лангдън да не отваря пакетчето, тя го е направила, понеже е решила, че най-важното е да помогне на Питър по всякакъв възможен начин. Разказа на декана за златния пирамидион, за магическия квадрат на Албрехт Дюрер и за разчетения с негова помощ шестнайсетбуквен масонски шифър, гласящ „Jeova sanctus unus“.

— Само това ли? — попита Галауей. — Един истинен Бог?

— Да — отвърна Робърт. — Очевидно пирамидата по-скоро е метафорична, отколкото географска карта.

Деканът протегна ръце.

— Дайте да я опипам.

Лангдън дръпна ципа на чантата, вдигна пирамидата и внимателно я постави върху бюрото пред преподобния.

Старецът проучи с немощните си ръце всеки сантиметър от камъка — страната с надписа, гладката основа и пресечения връх.

— Ами пирамидионът?

Робърт постави каменната кутийка до пирамидата и отвори капака. После извади златния връх и го сложи в очакващите длани на слепеца. Деканът повтори същата процедура и се спря на гравираните букви — явно се затрудняваше да разчете ситния, изящно изписан текст.

— „В Ордена е скрита тайната“ — помогна му Лангдън. — И думите „В“ и „Ордена“ започват с главни букви.

Старецът безизразно постави пирамидиона върху пирамидата и ги намести с чувствителните си пръсти. Замисли се за миг, сякаш в молитва, и няколко пъти почтително прокара длани по цялата повърхност. После се пресегна, намери кубичната кутийка, взе я в ръце и внимателно я опипа отвън и отвътре.

Когато свърши, остави кутийката, отпусна се назад на стола си и с внезапно суров глас попита:

— Кажете ми, защо дойдохте при мен?

Въпросът свари Лангдън неподготвен.

— Дойдохме, защото самият вие ни казахте. И господин Белами ни убеди да ви се доверим.

— Обаче не сте се доверили на него, нали?

— Моля?

Мътно белият поглед на декана минаваше право през Лангдън.

— Пакетчето с пирамидиона е било запечатано. Господин Белами ви е казал да не го отваряте, но вие сте го направили. Освен това самият Питър Соломон ви е помолил да не го отваряте. А вие сте го разпечатали.

— Опитвахме се да помогнем на брат ми — обади се Катрин.

— Човекът, който го е отвлякъл, искаше да разчетем…

— Разбирам. Обаче какво постигнахте, като отворихте пакетчето? Нищо. Похитителят на Питър търси конкретно място и няма да се задоволи само с отговора „Jeova sanctus unus“.

— Съгласен съм, но пирамидата не съобщава нищо повече — отвърна Робърт. — Както споменах, картата явно е по-скоро символична, отколкото…

— Грешите, професор Лангдън — прекъсна го Галауей. — Масонската пирамида е истинска карта. Която сочи към конкретно място. Не го разбирате, защото още не сте разшифровали пирамидата изцяло. Ни най-малко.

Лангдън и Катрин се спогледаха сепнато.

Деканът отпусна длани върху пирамидата, сякаш я галеше.

— Подобно на самите Древни тайни, значението на тази карта е многопластово. Истинската й тайна остава забулена за вас.

— Декан Галауей, ние проучихме всеки сантиметър от пирамидата и пирамидиона, но там няма нищо повече — заяви Робърт.

— Не и в сегашното й състояние, да. Но предметите се променят.

100