Изгубеният символ - Страница 57

Сато го наблюдаваше.

— За такъв интелигентен човек като вас, професор Лангдън, тази вечер вие допуснахте няколко адски тъпи грешки. Да лъжете директор от разузнаването?! Умишлено да възпрепятствате следствие, водено от ЦРУ?!

— Ще ви обясня, ако ми позволите.

— Ще давате обяснения в главната квартира на ЦРУ. От този момент ви поставям под арест.

Лангдън се вцепени.

— Не говорите сериозно!

— Говоря абсолютно сериозно. Съвсем ясно ви дадох да разберете, че залозите тази вечер са високи, и вие предпочетохте да не ми окажете съдействие. Настойчиво ви съветвам да се замислите за разчитането на надписа върху тази пирамида — защото, когато стигнем в ЦРУ… — Тя вдигна блекберито и засне отблизо изсечените върху камъка знаци. — Моите специалисти ще имат преднина.

Робърт отвори уста да възрази, но Сато вече се обръщаше към застаналия на изхода шеф на охраната.

— Началник Андерсън, приберете каменната пирамида в чантата на господин Лангдън и я вземете. Аз ще арестувам самия него. Оръжието ви, ако обичате.

Андерсън влезе в помещението и в движение откопча презраменния си кобур. Подаде пистолета си на японката и тя незабавно го насочи към учения.

На Лангдън му се струваше, че сънува. „Това не може да се случва наистина“.

Началникът на капитолийската охрана се приближи до него, свали чантата от рамото му, занесе я до писалището и я остави на стола. Дръпна ципа, отвори я и пусна тежката каменна пирамида при записките на Лангдън и опакованата кутийка.

Изведнъж в коридора се разнесе шум. На прага се материализира тъмен мъжки силует, втурна се в стаята и светкавично се приближи към Андерсън. Началникът изобщо не го видя. Непознатият се наведе и заби рамо в гърба му. Андерсън полетя напред, главата му се блъсна в ръба на каменната ниша и той тежко се строполи върху писалището. Разхвърчаха се кости и дребни предмети. Пясъчният часовник се счупи на пода. Свещта също падна, но продължи да гори.

Сато смаяно се завъртя и вдигна оръжието, но нападателят грабна една бедрена кост, замахна и силно я удари по рамото. Директорката на СЗС извика от болка, стовари се по гръб на земята и изпусна пистолета. Мъжът го изрита настрани и се обърна към Лангдън. Беше афроамериканец, висок и строен, елегантен. Робърт го виждаше за пръв път в живота си.

— Вземете пирамидата! — заповяда непознатият. — Елате с мен!

42

Афроамериканецът, който водеше Лангдън през подземния лабиринт на Капитолия, очевидно имаше някаква власт в тази сграда.

Освен че познаваше пътя през всички странични коридори и задни стаи, носеше връзка ключове, които сякаш отключваха всяка изпречила се на пътя им врата.

Робърт го следваше нагоре по някакво стълбище — изкачваха се почти тичешком. Коженият ремък на чантата болезнено се впиваше в рамото на Лангдън. Каменната пирамида беше адски тежка и той се опасяваше, че ремъкът може да се скъса.

Последните няколко минути не се поддаваха на никаква логика и Лангдън осъзнаваше, че действа чисто интуитивно. Инстинктът му подсказваше да се довери на този мъж. Освен че го бе спасил от арест, афроамериканецът рискуваше, за да спаси тайнствената пирамида на Питър Соломон. „Каквато и да е тя“. Въпреки че мотивите му си оставаха загадка, Лангдън беше зърнал издайнически златен блясък на ръката му — сто на сто масонски пръстен с двуглав феникс и числото 33. Този човек и Питър Соломон бяха нещо повече от верни приятели. Те бяха масонски братя от най-висшата степен.

Поеха по друга галерия, после минаха през някаква врата и се озоваха в сервизен коридор. Претичаха покрай кашони с доставки и чували боклук и през една служебна врата се озоваха в напълно неочакван свят — киносалон с плюшени седалки. По-възрастният мъж поведе Лангдън по страничната пътека и излязоха в просторно светло помещение — Центъра за посетители.

За съжаление, там стоеше служител от охраната на Капитолия.

Когато се приближиха, Робърт позна младия латиноамериканец, който го беше посрещнал в Капитолия.

— Господин Нунес — каза афроамериканецът. — Нито дума. Последвайте ме.

Охранителят изглеждаше изнервен, ала се подчини, без да възрази.

„Кой е този човек?“

Тримата забързаха към югоизточния ъгъл на Центъра за посетители. Там имаше малко фоайе и тежка двукрила врата, преградена с оранжеви предупредителни конуси. Беше облепена с хартиено тиксо, очевидно като средство срещу праха, идващ от някакви строителни дейности зад нея. Афроамериканецът го отлепи, после запрехвърля връзката си с ключове и каза на охранителя:

— Началник Андерсън е в подсутерена. Може би е ранен. Погрижете се за него.

— Слушам. — Нунес изглеждаше колкото разтревожен, толкова и озадачен.

— По-важното е, че не сте ни виждали. — Мъжът намери нужния ключ, свали го от връзката и отключи стоманената врата. Отвори я и подхвърли ключа на охранителя. — Заключете след нас и се опитайте пак да залепите тиксото колкото може по-добре. Приберете ключа и не казвайте нищо. На никого. Даже на началника. Ясно ли е, господин Нунес?

Латиноамериканецът погледна ключа така, сякаш са му поверили скъпоценен камък.

— Напълно.

Афроамериканецът бързо мина през вратата и Лангдън го последва. Нунес заключи след тях и ученият го чу да залепва тиксото.

— Професор Лангдън — каза водачът му, докато енергично крачеха по модерния коридор, очевидно все още в процес на строеж. — Аз съм Уорън Белами. Питър Соломон е мой скъп приятел.

Лангдън сепнато го стрелна с поглед. „Уорън Белами?!“ Никога не беше виждал архитекта на Капитолия, но знаеше името му, естествено.