Изгубеният символ - Страница 54

Робърт притисна чантата към тялото си. Нямаше представа каква връзка има между пакетчето, което носеше, и този подземен тунел.

— Съжалявам, госпожо директор, но не виждам тук нищо необичайно. — Надяваше се, че най-после ще могат да се заемат с издирването на Питър.

Фенерът на Андерсън отново замъждука и Сато гневно се извъртя към него и възкликна сърдито — най-после открито проявяваше нрава си:

— За бога, толкова много ли искам? — Бръкна в джоба си, извади запалка, щракна камъчето и поднесе пламъчето към свещта. Фитилът изпращя и свещта хвърли призрачна светлина в тясното пространство. По каменните стени полазиха дълги сенки. Когато пламъчето се разгоря, пред тях се появи неочаквана гледка.

— Вижте! — посочи Андерсън.

На светлината на свещта видяха избелял надпис — седем главни букви, надраскани на стената в дъното на стаята.

VITRIOL

— Що за дума? — изсумтя японката. Свещта хвърляше върху буквите страховита сянка с форма на череп.

— Всъщност е акроним — поясни Лангдън. — Пише се на задната стена на повечето такива стаи и е съкращение на масонската медитативна мантра: Visita interiora terrae, rectif icando in Venies occultum lapidem.

Сато изглеждаше почти впечатлена.

— Което означава?

— „Иди във вътрешността на земята и чрез пречистване ще откриеш тайния камък“.

Тя го погледна по-остро.

— Тайният камък има ли някаква връзка с тайната пирамида?

Лангдън сви рамене. Не искаше да насърчава такова сравнение.

— Хората, които обичат да фантазират за тайни пирамиди във Вашингтон, ще ви кажат, че occultum lapidem се отнася за каменната пирамида, да. Други ще ви убеждават, че тук се има предвид философският камък — субстанция, която според алхимиците можела да им донесе вечен живот или да превръща оловото в злато. Трети твърдят, че се говори за Светая светих, тайно каменно помещение в сърцето на Великия храм. Някои го смятат за християнска препратка към тайното учение на свети Петър — Камъка. Всяка езотерична традиция тълкува „камъка“ по свой начин, но occultum lapidem задължително е източник на сила и просветление.

Андерсън се прокашля.

— Възможно ли е Соломон да е излъгал оня тип? Може да му е казал, че тук долу има нещо… а всъщност да няма.

Робърт си мислеше същото.

Изведнъж пламъчето на свещта замъждука, сякаш раздвижено от течение, помръкна за миг, после отново стана ярко.

— Странно — рече началникът на охраната. — Надявам се, че не са затворили горната врата. — Излезе в потъналия в мрак коридор и подвикна: — Ехей?

Лангдън изобщо не забеляза отсъствието му. Погледът му внезапно беше привлечен към задната стена. „Какво стана?“

— Видяхте ли го? — също тревожно вперила очи в стената, попита Сато.

Той кимна. Пулсът му се ускори. „Какво беше това?“

Преди миг задната стена като че ли беше започнала да блещука, сякаш по нея е пробягала енергийна вълна.

Андерсън се върна.

— Няма никой… — В момента, в който влезе, стената отново заблещука. — Мамка му! — възкликна той и отскочи назад.

Стояха безмълвни, вторачени в задната стена. Лангдън най-после осъзна какво са видели. Полазиха го тръпки. Той колебливо протегна ръка и пръстите му докоснаха повърхността.

— Това не е стена — промълви ученият.

Напрегнато вперили погледи напред, Андерсън и Сато се приближиха.

— Платно е — каза Робърт.

— Но то се изду — припряно отбеляза Сато.

„Да, по изключително необичаен начин“. Лангдън внимателно разгледа повърхността на платното. Лъскавината му странно беше пречупила светлината на свещта, защото се бе издуло навън… през задната стена.

Той съвсем леко натисна платното с пръсти. „Отвор ли има?“

— Дръпнете го — заповяда директорката на СЗС.

Сърцето му бясно се разтуптя. Робърт стисна ръба на платното и бавно го плъзна настрани. После смаяно зяпна онова, което се криеше отзад. „Боже мой!“

Сато и Андерсън безмълвно се взираха в отвора в задната стена.

Японката проговори първа:

— Изглежда, току-що открихме нашата пирамида.

39

Робърт Лангдън удивено гледаше квадратния отвор в стената. Беше със страна деветдесетина сантиметра и явно бе оформен чрез изваждане на тухли. За миг в сумрака му се стори, че дупката е прозорец към съседна стая.

После видя, че се лъже.

Отворът продължаваше съвсем малко навътре в стената. Заприлича му на музейна ниша, предназначена за статуетка. И съвсем уместно, в тази ниша също имаше нещо.

Парче издялан гранит, високо една педя. Изящната гладка повърхност на четирите полирани страни лъщеше на светлината на свещта.

Лангдън не можеше да проумее какво прави този камък тук. „Каменна пирамида?“

— По изненаданото ви лице разбирам, че този предмет не е типичен за Стаята за размисъл — самодоволно заяви Сато.

Той само поклати глава.

— Тогава навярно ще преосмислите предишното си мнение за легендата за Масонската пирамида, скрита във Вашингтон?

— Госпожо директор, тази пирамидка не е Масонската пирамида — незабавно възрази ученият.

— Значи е чисто съвпадение, че намерихме пирамида, скрита в сърцето на вашингтонския Капитолий, в тайна стая, принадлежаща на масонски ръководител, така ли?

Лангдън разтърка очи и се опита да се съсредоточи.

— Тази пирамида по нищо не съответства на мита. Масонската пирамида се описва като огромна и върхът й е изкован от масивно злато.

Нещо повече, той знаеше, че с плоския си връх тази пирамидка дори не е истинска пирамида — без връх се превръщаше в съвсем друг символ. Известна като Недовършената пирамида, тя символично напомняше, че изкачването на човек към пълния му потенциал е вечно продължаващ процес. Макар че малцина го разбираха, това беше най-широко разпространеният символ на света. „Над двайсет милиарда копия“. Недовършената пирамида украсяваше всяка еднодоларова банкнота и търпеливо очакваше сияйния си връх, който висеше над нея, напомняйки за все още неизпълнената съдба на Америка и за оставащата за вършене работа — и на цялата страна, и на отделните индивиди.