Изгубеният символ - Страница 34

Катрин отново поклати глава.

— Питър изобщо няма делузионни моменти, доктор Авадон.

— Бих се съгласил с вас, само че…

— Само че какво?

— Само че разказът му за нападението беше само началото… една съвсем мъничка част от дългата и невероятна история, която ми разправи.

Тя се наведе напред.

— Какво ви е казал Питър?

Авадон се усмихна тъжно.

— Ще ви попитам нещо, госпожо Соломон. Брат ви някога разговарял ли е с вас за онова, което според него било скрито тук във Вашингтон… или за ролята, която смята, че играе в закрилата на някаква огромна съкровищница… на изгубена древна мъдрост?

Катрин зяпна.

— Какви ги говорите, за бога?

Доктор Авадон тежко въздъхна.

— Това, което ще ви кажа сега, вероятно ще ви смае, Катрин. — Замълча и пак я погледна право в очите. — Но ще ми помогнете невероятно много, ако ми разкажете абсолютно всичко, което знаете по въпроса. — Посочи чашата й. — Още чай?

23

Пак татуировка.

Лангдън клекна и разгледа седемте мънички знака, допреди малко скрити под безжизнено свитите пръсти.

— Приличат на цифри — каза той изненадано. — Но не мога да ги разчета.

— Първата е римска — рече Андерсън.

— Не — възрази ученият. — Не съществува римска цифра IIIX. Пише се VII.

— Ами останалите? — попита Сато.

— Не съм сигурен. Приличат на арабските цифри осем-осем-пет.

— Арабски ли? — учуди се шефът на охраната на Капитолия. — На мен ми изглеждат съвсем обикновени.

— Нашите обикновени цифри всъщност са арабски. — Робърт дотолкова беше свикнал да обяснява този въпрос на студентите си, че дори имаше лекция за научните постижения на ранните култури в Средна Азия, към които спадаше и съвременната бройна система. Тя имаше много предимства пред римската, например това, че е позиционна, и въвеждането на нулата. Естествено, Лангдън винаги завършваше лекцията, като напомняше, че арабската култура е дала на човечеството и думата „ал-кул“, любимата напитка на харвардските първокурсници — известна като „алкохол“.

Той озадачено продължи да проучва татуировката.

— Даже не съм убеден, че е осем-осем-пет. Правите линии ми си струват необичайни. Може да не са цифри.

— А какво тогава? — попита японката.

— Не съм сигурен. Цялата татуировка изглежда почти… руническа.

— Тоест? — Тя го погледна въпросително.

— Руническите азбуки се състоят само от прави линии. Буквите се наричат руни. Изсичали са ги върху камък, а да изсечеш крива линия върху камък е много трудно.

— Ако това наистина са руни, какво означават? — попита Сато.

Лангдън поклати глава. Имаше опит единствено с най-елементарната руническа азбука, футарк — германска писменост от III век. Само че това не беше футарк.

— Честно казано, изобщо не съм сигурен, че са руни. Трябва да се обърнете към специалист. Има десетки различни форми — хелзинге, манкс, пунктираният стунгнар…

— Питър Соломон е масон, нали?

Робърт се изненада.

— Да, но какво значение има това? — Той се изправи и отново се извиси над дребничката жена.

— Вие ми обяснете. Току-що посочихте, че руните се дялат върху камък, а доколкото си спомням, първите масони са били каменоделци. Споменавам го само защото наредих в моята служба да потърсят връзка между Ръката на тайните и Питър Соломон и се оказа, че връзка има. — Директорката замълча за миг, сякаш за да подчертае значението на откритието си. — Масоните.

Лангдън въздъхна, бореше се с желанието да каже на Сато същото, което постоянно повтаряше на студентите си: „Гугъл не е синоним на «научно изследване»“. В тези дни на мащабно търсене по ключови думи в интернет всичко изглеждаше свързано с всичко друго. Светът се превръщаше в една огромна информационна паяжина, която от ден на ден ставаше по-гъста.

Все пак успя да запази търпение.

— Не се учудвам, че масоните са се появили при търсенето на вашите хора. Те са очевидната връзка между Питър Соломон и всякакви езотерични теми.

— Да, и това е една от причините да съм изненадана, че още не сте споменали за тях — отвърна директорката на СЗС. — В крайна сметка вие говорите за мъдрост, пазена в тайна от малцина просветени. Звучи много масонско, нали?

— Така е… а също много розенкройцерско, кабалистично, илюминатско… да не изреждам всички езотерични групи.

— Но Питър Соломон е масон — при това много влиятелен. Щом говорим за тайни, логично би трябвало да се сетим за масоните. Те обожават тайните, определено.

Лангдън долови недоверието в гласа й.

— Ако се интересувате от масоните, най-добре попитайте някой от тях.

— Предпочитам да питам някой, на когото имам доверие.

Тази забележка беше колкото обидна, толкова и плод на невежество.

— Всъщност, госпожо, цялата масонска философия се основава на честност и почтеност. Масоните са едни от най-благонадеждните хора на света.

— Виждала съм убедителни доказателства за противното. Робърт с всеки миг все по-малко харесваше директор Сато.

От много години пишеше за богатата масонска традиция на метафорична иконография и символика и знаеше, че масоните винаги са били една от най-несправедливо оклеветяваните и грешно разбирани организации. Постоянно обвинявани във всичко, от култ към дявола до заговор за поставяне на света под управлението на едно общо правителство, те никога не отговаряха на критиките и това ги правеше лесна мишена.

— Така или иначе, пак сме в задънена улица, господин Лангдън — язвително рече Сато. — Струва ми се, че или нещо ви убягва… или криете нещо от мен. Според човека, с когото си имаме работа, Питър Соломон е избрал именно вас. — Тя го прониза със студен поглед. — Мисля, че е време да продължим този разговор в главната квартира на ЦРУ. Може би там ще имаме повече късмет.