Изгубеният символ - Страница 19

„Човешката мисъл буквално може да преобразява физическия свят“.

Колкото по-смели ставаха експериментите на Катрин, толкова по-смайващи резултати получаваше. Работата й в тази лаборатория доказваше извън всякакво съмнение, че „господството на разума над материята“ не е просто някаква си спиритуалистична мантра за самопомощ. Умът притежаваше способността да променя състоянието на самата материя. Нещо повече, той можеше да подтиква физическия свят да се движи в конкретна посока.

„Ние сме господари на нашата вселена“.

Катрин беше установила, че самите елементарни частици се появяват и престават да съществуват единствено заради нейното намерение да ги наблюдава. Хайзенберг още преди десетилетия бе загатнал за този факт, който сега се превръщаше във фундаментален принцип на ноетичната наука. По думите на Лин Мактагарт, „Живият разум по някакъв начин е онова влияние, което превръща възможността за нещо в нещо реално. Най-същественият елемент в създаването на нашата вселена е разумът, който го наблюдава“.

Най-удивителната страна от работата на Катрин обаче беше откритието, че способността на ума да въздейства върху физическия свят може да се развива чрез практика. Намерението представляваше усвояващо се умение. Подобно на медитацията, овладяването на истинската сила на „мисълта“ изискваше упражнения. Нещо повече — някои хора се раждаха по-умели от други. И през вековете неколцина бяха станали истински майстори.

„Това е липсващото звено между модерната наука и древния мистицизъм“.

Беше го научила от брат си и сега, когато мислите й отново се насочиха към него, я обзе още по-силна тревога. Тя отиде в библиотеката и надникна вътре. Никой.

Това помещение беше малка читалня — две кресла, дървена маса, два лампиона и махагонови лавици, побиращи около петстотин тома. Катрин и Питър бяха донесли тук любимите си книги — публикации във всякакви области, от физика на елементарните частици до древен мистицизъм. Колекцията им постепенно се превърна в еклектична смесица от ново и старо… супермодерно и историческо. Повечето книги на Катрин носеха заглавия от рода на „Квантов разум“, „Новата физика“ и „Принципи на невробиологията“. Тези на брат й носеха по-стари, по-езотерични наименования — „Кибалион“, „Зохар“, „Танцуващите майстори на Ву Ли“ и превод на шумерски плочки от Британския музей.

„Ключът към нашето научно бъдеще е скрит в миналото ни“ — често казваше Питър. Отдал живота си на историята, естествените науки и мистицизма, той пръв насърчи Катрин да разшири естественонаучното си университетско образование със знания за ранната херметическа философия. Тя беше едва деветнайсетгодишна, когато брат й запали интереса й към връзката между модерната наука и древния мистицизъм.

— Я ми кажи, Кейт, какви книги по теоретична физика четат днес студентите в Йейл? — попита я брат й, когато се беше прибрала у дома за ваканцията през втората година от следването си.

Бяха в преливащата им от книги семейна библиотека и Катрин изрецитира дългия списък със задължителна литература.

— Внушително. — Питър цъкна с език. — Айнщайн, Бор и Хокинг са съвременни гении. Не четете ли обаче нещо по-старо?

Тя се почеса по главата.

— Нещо като… Нютон ли имаш предвид?

Брат й се усмихна.

— Давай нататък. — Двайсет и седем годишният Питър вече имаше изградена репутация в научния свят и двамата обожаваха тези шеговити интелектуални двубои.

„По-старо от Нютон? — Главата й се напълни с далечни имена като Птолемей, Питагор и Хермес Трисмегист. — Днес никой не чете такива неща“.

Брат й прокара показалец по дългата лавица с напукани кожени подвързии и прашни стари томове.

— Научната мъдрост на древните е изумителна… съвременната физика чак сега започва да я разбира.

— Питър, вече си ми казвал, че египтяните са познавали лоста и скрипеца много преди Нютон и че ранните алхимици могат да се сравняват с модерната химия, но какво от това? Съвременните физически концепции биха били непонятни за древните.

— Кои например?

— Ами… например теорията за сдвояването! — Проучванията на елементарните частици вече категорично бяха доказали, че цялата материя е взаимосвързана… преплетена в обща мрежа… нещо като универсална цялост. — Да не искаш да ме убедиш, че древните просто са си седели и са обсъждали теорията за сдвояването?

— Определено! — заяви Питър и отметна дългия си тъмен перчем от очите си. — Сдвояването е в основата на прастарите вярвания. Наименованията му са древни като самата история… „дармакая“, „тао“, „браман“. Всъщност най-старият духовен стремеж на човека е бил да проумее, да усети взаимовръзката си с всички неща. Винаги е искал да стане „едно“ с вселената… да постигне състояние на единение. — Брат й повдигна вежди. — Съвременната английска дума за „изкупление“, „atonement“, всъщност произлиза от „at-onement“, което означава „стремеж към единение“. До ден-днешен юдеите и християните се стремят към изкупление… макар повечето да сме забравили, че всъщност целта ни е „единение“.

Катрин въздъхна — тя пък забравила колко трудно се спори с човек, притежаващ толкова солидни познания по история.

— Добре, само че това са общи приказки. Аз имам предвид конкретни физически понятия.

— Тогава наистина бъди конкретна. — Проницателните му очи я предизвикваха.

— Хм, какво ще кажеш за нещо съвсем просто, например поляритета — равновесието плюс/минус на субатомно равнище. Древните явно не са разби…