Изгубеният символ - Страница 17

Беше разиграл картите си в Капитолия изкусно, бе спазил всички древни правила. „Древната покана е отправена“. Даже още да не беше проумял тазвечерната си роля, Лангдън скоро щеше да го направи.

13

Също като базиликата „Св. Петър“, Ротондата в Капитолия винаги успяваше да изненада Робърт Лангдън. С разума си той знаеше, че залата е достатъчно голяма, за да побере спокойно Статуята на свободата, ала всеки път помещението някак си му се струваше по-голямо и просторно, отколкото очакваше, сякаш във въздуха има духове. Тази вечер обаче имаше само хаос.

Полицаите затваряха Ротондата и се опитваха да изтикат обърканите туристи навън. Момченцето още плачеше. Проблесна светкавица — някакъв турист снимаше ръката — и неколцина охранители моментално го задържаха, взеха му фотоапарата и го изведоха. Лангдън усети, че се движи като в транс в цялата тази бъркотия. Промъкваше се през тълпата и се приближаваше към ръката.

Дясната ръка на Питър Соломон стоеше изправена — равната повърхност на отрязаната китка беше забучена на шиш върху малка дървена стойка. Три от пръстите бяха свити в юмрук, а палецът и показалецът бяха изпънати и сочеха към високия купол.

— Всички назад! — извика един полицай.

Робърт вече се намираше достатъчно близо за да види кръвта, стекла се от китката и засъхнала върху дървената стойка. „Послесмъртните рани не кървят… което значи, че Питър е жив. — Не знаеше дали да изпитва облекчение, или гадене. — Ръката на Питър е била отрязана, докато още е бил жив?“ В гърлото му се надигна жлъчка. Помисли си за всички пъти, когато скъпият му приятел беше протягал същата тази ръка, за да се ръкува с него или топло да го прегърне.

За няколко секунди умът му остана абсолютно празен, като ненастроен телевизор, на чийто екран играят звездички. Първият ясен образ, който се появи, беше напълно неочакван.

„Корона… и звезда“.

Лангдън се приведе и се втренчи във върховете на палеца и показалеца на Питър. „Татуировки?“ Невероятно — изглежда, че звярът, извършил тази мерзост, беше татуирал върху пръстите на жертвата си миниатюрни символи.

Върху палеца — корона. Върху показалеца — звезда.

„Невъзможно“. Умът му моментално регистрира двата символа и уголеми тази и без това ужасяваща гледка в нещо почти неземно. Символите се бяха появявали заедно много пъти в историята и винаги на едно и също място — на върха на пръстите. Това беше един от най-желаните и загадъчни образи на древния свят.

„Ръката на тайните“.

Образът вече рядко се срещаше, но в миналото беше символизирал могъщ призив за действие. Лангдън се помъчи да разбере гротескния артефакт, пред който стоеше. „Някой е направил Ръката на тайните от ръката на Питър?“ Невъобразимо. По традиция този образ се ваеше от камък и дърво или просто се рисуваше. Никога не беше чувал за Ръка на тайните от истинска плът. Самата идея му се струваше отвратителна.

— Господине? — чу се зад него гласът на един от охранителите. — Отдръпнете се, моля.

Робърт едва го чу. „Има още татуировки“. Въпреки че не виждаше върховете на трите свити пръста, знаеше, че и върху тях има изображения. Такава беше традицията. Общо пет символа. Символите на Ръката на тайните не се бяха променяли през хилядолетията… нито пък ръката имаше художествена цел.

„Тя всъщност е… покана“.

Внезапно го побиха тръпки, спомни си думите на мъжа, който го беше довел тук. „Това е поканата на живота ви“. В древни времена Ръката на тайните изпълнявала ролята на най-желаната покана на земята. Получаването на този образ означавало свята призовка за присъединяване към елитна група — онези, за които се твърдеше, че съхранявали тайната мъдрост на всички времена. Поканата била не само голяма чест, но и признак, че някой майстор те смята за достоен да получиш тази тайна мъдрост. „Ръката на майстора, протегната към посвещавания“.

— Господине. — Охранителят решително постави длан върху рамото му. — Незабавно се отдръпнете.

— Знам какво означава това — успя да произнесе Лангдън. — Мога да ви помогна.

— Незабавно! — отсече полицаят.

— Приятелят ми е в беда. Трябва да…

Усети, че яки ръце го повдигат и повеждат надалеч от ръката. Просто се остави да правят с него каквото искат… беше прекалено шокиран, за да протестира.

Току-що му бяха отправили официална покана. Някой го призоваваше да отключи мистичен портал, който да разкрие свят на древни загадки и тайни знания.

Но всичко това беше безумие.

„Бълнуване на побъркан“.

14

Лимузината на Малах се отдалечаваше на изток по Индипендънс Авеню. Една млада двойка на тротоара се вторачи през тъмните задни прозорци с надеждата да зърне някоя високопоставена личност.

„Само че аз седя отпред“ — усмихна се той.

Обичаше усещането за могъщество, което изпитваше, докато шофираше сам тази огромна кола. Нито един от другите му пет автомобила не можеше да му даде онова, от което се нуждаеше тази вечер — гаранция за анонимност. Пълна анонимност. Лимузините в този град се радваха на своеобразен негласен имунитет. „Посолства на колела“. Полицаите, които работеха около Капитолийския хълм, никога не бяха сигурни лимузината на кой властимащ могат да спрат по погрешка и затова просто предпочитаха да не рискуват.

Прекоси река Анакостия, навлезе в Мериланд и започна да усеща, че се приближава към Катрин, тласкан от привличането на съдбата. „Тази вечер съм призован да изпълня една втора задача… каквато не бях предвиждал“. Предишната нощ, когато Питър Соломон му разкри и последната си тайна, Малах научи за съществуването на тайна лаборатория, в която Катрин Соломон правела чудеса — и тези потресаващи открития щяха да променят света, ако някога станеха известни.