Изгубеният символ - Страница 138

138

„Умът увенчава физическото тяло като златен пирамидион. Философският камък. Енергията се изкачва и спуска по стълбището на гръбнака, циркулира, свързва небесния ум с физическото тяло“.

Неслучайно гръбначният стълб се състоеше точно от трийсет и три прешлена. „Трийсет и три са масонските степени“. Сакрумът, основата на гръбнака, буквално означаваше „свещена кост“. „Тялото наистина е храм“. Науката за човека, която тачеха масоните, се състоеше в древното разбиране за оптималното използване на този храм с най-благородна цел.

За съжаление, с нищо нямаше да помогне на Катрин, ако се опиташе да обясни истината на този човек. Питър погледна квадрата със символите, въздъхна примирено и излъга:

— Добре, прав си. Под тази сграда наистина има стълбище. И щом пратиш помощ на Катрин, ще те заведа при него.

Татуираният просто го гледаше.

Соломон предизвикателно отвърна на погледа му.

— Можеш да спасиш сестра ми и да узнаеш истината или да убиеш и двама ни и завинаги ще си останеш невеж!

Мъжът спокойно отпусна листа и поклати глава.

— Не съм доволен от теб, Питър. Ти не издържа проверката. Все още ме взимаш за глупак. Наистина ли вярваш, че не разбирам какво търся? Мислиш ли, че още не съм осъзнал истинския си потенциал?

С тези думи неговият похитител му обърна гръб и смъкна одеждата си. Бялата коприна с пърхане се свлече на пода и Соломон видя продълговатата татуировка по гръбнака му.

„Мили Боже…“

От белия набедреник на мъжа се издигаше изящно вито стълбище, което стигаше до средата на мускулестия му гръб. Всяко стъпало беше разположено върху гръбначен прешлен. Онемял, Питър плъзна очи нагоре, чак до основата на главата му.

Можеше само да зяпне.

Татуираният отметна глава назад и разкри голия кръг на темето си, заобиколен от змия, която се самоизяждаше.

Единение.

Онзи бавно наведе глава напред и отново се обърна към Питър. Големият двуглав феникс на гърдите му пронизваше със смъртоносните си очи.

— Търся Изгубеното слово — каза мъжът. — Ще ми помогнеш ли… или двамата със сестра ти ще умрете?

„Знаеш как да го откриеш — помисли Малах. — Знаеш нещо, което не ми разкриваш“.

По време на разпитите Питър Соломон му беше признал неща, за които сега сигурно изобщо не си спомняше. Многократните „сеанси“ в резервоара за ограничаване на сетивните възприятия го бяха докарали до делириум и го бяха направили покорен. Невероятно, но докато си повръщаше червата, всичко, което разказа на Малах, съответстваше на легендата за Изгубеното слово.

„Изгубеното слово не е метафора… истинско е. Словото е написано на древен език… и е скрито от векове. То може да донесе невъобразимо могъщество на всеки, който разбере значението му. Словото остава скрито до ден-днешен… и Масонската пирамида е в състояние да го разкрие“.

— Питър — вперил поглед в очите на пленника си, прошепна Малах, — когато видя квадрата със символи… ти забеляза нещо. Имаше откровение. Този квадрат ти говори нещо. Обясни ми.

— Нищо няма да ти обясня, преди да пратиш помощ на Катрин.

Малах му се усмихна.

— Повярвай ми, в момента перспективата да изгубиш сестра си е най-малката ти тревога. — С тези думи той се върна при чантата на Лангдън и започна да вади нещата, които носеше от подземието. После педантично ги подреди върху жертвения олтар.

Сгънато парче коприна. Чисто бяла.

Сребърна кадилница. С египетска мирта.

Стъкленица с кръвта на Питър. Смесена с пепел.

Перо от черен гарван. Свещеното му стило.

Жертвеният нож. Изкован от метеоритно желязо в Ханаанската пустиня.

— Да не си мислиш, че ме е страх да умра? — извика Питър и от гласа му бликаше мъка. — Ако Катрин умре, нищо няма да ми остане! Ти унищожи цялото ми семейство! Отне ми всичко!

— Не всичко — поправи го Малах. — Още не. — Бръкна в чантата и извади лаптопа си. Включи го и погледна пленника си над капака. — Боя се, че още не си осъзнал истинското положение, в което се намираш.

117

Хеликоптерът рязко се издигна от моравата, направи остър завой и ускори по-светкавично, отколкото Лангдън предполагаше, че е възможно.

Катрин беше останала да се възстанови заедно с Белами и един агент от ЦРУ, който продължаваше претърсването на имението и чакаше подкрепление.

Преди професорът да тръгне, тя го целуна по бузата и прошепна:

— Пази се, Робърт.

Сега Лангдън се държеше с всички сили за седалката. Военният UH–60 най-после достигна нужната височина и се понесе към Дома на Храма.

— Към Дюпонт Съркъл! — извика на пилота седналата до учения Сато. — Ще кацнем там!

Лангдън сепнато се обърна към нея.

— Дюпонт ли?! Това е доста далече от Дома на Храма! Можем да кацнем на паркинга на самия Храм!

Тя поклати глава.

— Трябва да влезем незабелязано. Ако обектът чуе, че идваме…

— Нямаме време! — възрази Робърт. — Този луд ще убие Питър! Ревът на хеликоптера може да го подплаши и да го спре!

Директорката на СЗС го прониза с леденостуден поглед.

— Както вече ви казах, животът на Питър Соломон не е главната ми цел. Мисля, че вече ви изясних този въпрос.

Лангдън не беше в настроение за нова лекция по проблемите на националната сигурност.

— Вижте, само аз тук мога да се ориентирам в сградата…

— Внимавайте, професор Лангдън — предупреди го тя. — Вие сте тук като член на моя екип и ще разчитам на пълната ви подкрепа. — Японката замълча за миг, после прибави: — Всъщност може би ще е най-добре още сега да ви обясня цялата сериозност на кризата, пред която сме изправени.

138