Изгубеният символ - Страница 124

124

Тя обърна глава настрани. Стената отляво не се различаваше особено от тавана. Средновековни свещници хвърляха мъждукащи отблясъци по страници с текстове, снимки и рисунки. Някои страници приличаха на папируси или пергаментови листове, откъснати от древни книги, други очевидно бяха по-нови. Сред тях имаше фотографии, чертежи, карти и схеми, очевидно всички залепени с педантично внимание. Мрежа от прихванати с кабарчета канапи ги свързваха в безброй хаотични възможности.

Катрин отново извърна глава, този път надясно.

И видя ужасяваща гледка.

До каменната плоча, върху която бе завързана, имаше малък страничен плот. Веднага й заприлича на маса за инструменти в хирургическа зала. Върху него бяха подредени различни предмети — спринцовка, стъкленица с тъмна течност… и голям нож с дръжка от кост и желязно острие, излъскано до необикновено силен блясък.

„Боже мой… какво се готви да прави с мен?“

105

Специалистът по системна сигурност Рик Париш най-после се появи в кабинета на Нола Кей. Носеше един-единствен лист.

— Защо се забави толкова?! — попита тя. „Нали ти казах да дойдеш веднага!“

— Извинявай — отвърна Рик и намести дебелите очила на дългия си нос. — Опитах се да ти събера още информация, ама…

— Просто ми покажи какво си намерил.

Париш й подаде разпечатката.

— Това е защитената версия, обаче същината ти е ясна.

Нола смаяно прегледа листа.

— Още се мъча да разбера как се е добрал до него оня хакер, но май някакъв делегатор е използвал наша търсачка…

— Зарежи! — прекъсна го тя и вдигна поглед от страницата. — Какво прави ЦРУ с класифициран файл за пирамиди, древни портали и сюмболони?

— Тъкмо затова се забавих. Опитвах се да видя какъв документ е търсен, така че проследих адреса на файла. — Париш се прокашля. — Оказа се, че тоя документ е в сектор, предназначен лично за… самия директор на ЦРУ.

Нола го зяпна смаяно. „Шефът на Сато има файл за Масонската пирамида?“ Знаеше, че сегашният директор, също като много други от ръководството на Управлението, е високопоставен масон, обаче не можеше да си представи, че някой от тези хора пази масонски тайни в служебния си компютър.

Но пък, като се имаше предвид на какво беше станала свидетелка през последното денонощие, всичко беше възможно.

Агент Симкинс лежеше по корем в храсталака на площад Франклин. Очите му бяха приковани в колонадата пред входа на храма Алмас. „Нищо“. Вътре не светеше и никой не се приближаваше към вратата. Той обърна глава и погледна Белами. Архитектът на Капитолия нервно се разхождаше в средата на парка. Сам. Изглеждаше измръзнал. Адски измръзнал. Всъщност отдалече си личеше, че се тресе и трепери.

Телефонът на Симкинс завибрира. Обаждаше се Сато.

— С колко време закъснява обектът?

Симкинс си погледна часовника.

— Той каза двайсет минути. Вече са почти четирийсет. Нещо не е наред.

— Няма да дойде — каза директорката. — Това е краят.

Агентът знаеше, че е права.

— Нещо от Хартман?

— Не, така и не се обади от Калорама Хайтс. Не мога да се свържа с него.

Симкинс се вцепени. Ако това беше вярно, нещо определено не бе наред.

— Преди малко се обадих в централата и те също не успяха да го открият — прибави японката.

„Мамка му!“

— Засекли ли са местонахождението на джипа?

— Да. Жилищен адрес в Калорама Хайтс. Събери хората си. Изтегляме се.

Сато затвори телефона и отправи поглед към величествения пейзаж на столицата. Леденият вятър проникваше през лекото й сако и тя се обгърна с ръце, за да се постопли.

Директор Иноуе Сато не беше жена, която често изпитва студ… или страх. В момента обаче усещаше и двете.

106.

Малах се изкачи по рампата само по копринения си набедреник. Мина през стоманената врата и излезе през тайния вход в дневната си. „Трябва бързо да се приготвя. — Погледна мъртвия агент от ЦРУ. — Тази къща вече не е безопасна“.

С каменната пирамида в ръка, Малах отиде право в кабинета на първия етаж и седна пред лаптопа си. Докато се логваше, си представи Лангдън долу и се зачуди колко дни или даже седмици ще минат, преди да открият потъналия труп в тайното подземие. Нямаше значение. Дотогава Малах отдавна нямаше да го има.

„Лангдън изпълни ролята си… блестящо“.

Не само че беше събрал частите на Масонската пирамида, но и разчете символите върху квадратната основа. На пръв поглед знаците не можеха да се разшифроват… и все пак отговорът се оказа толкова прост… направо щеше да им избоде очите.

Лаптопът оживя и на екрана се появи имейлът, който беше получил по-рано — снимката на сияещия пирамидион, отчасти скрит зад пръста на Уорън Белами.

„Площад Франклин… 8“, бе казала Катрин. И беше признала, че там дебнат агенти на ЦРУ с надеждата да го заловят, а и да открият за какъв орден се говори в надписа. Масонски? Шрайнерски? Розенкройцерски?

„Нито един от тях. — Малах вече го знаеше. — Лангдън видя истината“.

Преди десет минути, докато водата се надигаше около лицето му, харвардският професор бе открил ключа за разчитането на пирамидата.

— Тайната е скрита в квадрата осем на осем на Франклин! — беше извикал той.

Отначало Малах не схвана.

— Площад Франклин осем не е адрес! — притиснал уста към плексигласовото прозорче, изкрещя ученият. — Става дума за квадрата на Франклин! Спомнете си, първите площади са били квадратни! Това е магически квадрат! С осем реда! — После каза нещо за Албрехт Дюрер… и че първият шифър на пирамидата бил ключ за разбиването на последния.

124