Изгубеният символ - Страница 122

122

С всяка секунда усещаше зловещо вцепеняване, което обхващаше тялото му. Сякаш самата му плът се готвеше да защити ума му от болката на смъртта. Водата заплашваше да нахлуе в ушите му и той повдигна глава колкото можеше по-нависоко. Пред очите му се редуваха ужасяващи сцени. Едно момченце в Нова Англия, газещо във вода на дъното на тъмен кладенец. Един мъж в Рим, затворен под скелет в преобърнат ковчег.

Виковете на Катрин ставаха все по-отчаяни. Доколкото можеше да чуе, тя се опитваше да обясни на безумеца — твърдеше, че не може да се очаква Лангдън да разчете надписа, без да отиде в храма Алмас.

— Сградата очевидно крие липсващия елемент от тази загадка! Как може Робърт да дешифрира пирамидата без цялата информация?

Беше й признателен за усилията, но все пак изпитваше увереност, че „площад Франклин 8“ не сочи към храма Алмас. „Хронологията е грешна!“ Според легендата Масонската пирамида била създадена в средата на XIX век, десетилетия преди да се появят шрайнерите. Всъщност, хрумна му, навярно преди да кръстят самия площад на името на Франклин. Пирамидионът не можеше да е сочил към несъществуваща сграда на несъществуващ адрес. Накъдето и да сочеше „Площад Франклин 8“… то трябваше да е съществувало през 1850 г.

За съжаление, нищо не му идваше наум.

Потърси в хранилищата на паметта си нещо, което да отговаря на хронологическата рамка. „Площад Франклин 8? Нещо, което е съществувало през 1850-а? — Водата вече се стичаше в ушите му. Ужасеният Лангдън впери поглед в квадрата със символи зад прозорчето. — Не разбирам връзката!“ Изпаднал в отчаяно вцепенение, умът му започна да генерира всевъзможни неправдоподобни аналогии.

„Площад Франклин 8… площади… площадите първоначално са били квадратни… тези символи са вписани в квадрат… квадратът и компасът са масонски символи… масонските олтари са квадратни… квадратите имат деветдесетградусови ъгли. — Водата се покачваше, ала Робърт вече не мислеше за нея. — Франклин 8… осем… този квадрат е осем на осем реда… В името Франклин има осем букви… 8 е обърнатият вертикално символ за безкрайност… осем е числото на разрушението в нумерологията…“

Нямаше представа.

Навън Катрин продължаваше да умолява, ала Лангдън трудно я чуваше заради плискащата се около главата му вода.

— … невъзможно, без да знае… надписът на пирамидиона ясно… е скрита тайната…

После всичко заглъхна.

Водата напълни ушите му и заглуши гласа й. Внезапно го обгърна тишина като в утроба и той разбра, че наистина ще умре.

„… е скрита тайната…“

Последните думи отекваха в смълчаната му гробница.

„… е скрита тайната…“

Странно, сега се сещаше, че многократно е чувал същите тези думи.

„… е скрита тайната…“

Дори и сега Древните тайни сякаш му се подиграваха. Изразът „тайната се крие вътре“ беше техният главен принцип, който насърчаваше човечеството да търси Бог не горе в небето… а в себе си. Това гласеше посланието на всички велики мистични учители.

„Царството Божие вътре във вас е“, казва Иисус.

„Познай себе си“, казва Питагор.

„Не знаете ли, че сте богове?“ — казваше Хермес Трисмегист.

Списъкът продължаваше ли, продължаваше…

Всички мистични учения през вековете се бяха опитвали да изразят тази идея. „Тайната се крие в самия човек“. Въпреки това човечеството продължаваше да търси лицето Божие в небесата.

Това откритие му се стори върха на иронията. Точно сега, когато очите му бяха отправени към небесата, като на всички предшествали го слепци, Робърт Лангдън изведнъж видя светлината.

Тя го порази като небесна мълния.

И в един миг разбра.

Посланието на пирамидиона внезапно стана кристално ясно. Значението му през цялата вечер беше стояло пред очите му. Също като самата Масонска пирамида, текстът представляваше сюмболон, разделен на части шифър. Смисълът бе скрит по невероятно прост начин и Лангдън направо не можеше да повярва, че с Катрин не са го забелязали.

Нещо повече, сега съзнаваше, че посланието на пирамидиона наистина разкрива точно как да разшифрова квадрата със символи върху основата на пирамидата. Беше съвсем елементарно. Още навремето Питър Соломон му бе казал, че златният пирамидион е могъщ талисман, способен да внесе ред в хаоса.

Робърт заудря по капака.

— Знам! Знам!

Каменната пирамида над него се отдалечи и изчезна. На нейно място отново се появи вледеняващото татуирано лице и впери поглед през прозорчето.

— Разгадах го! — извика Лангдън. — Пуснете ме!

Устните на татуирания се раздвижиха, но професорът не чу нищо. Очите му обаче разчетоха две думи: „Кажете ми“.

— Ще ви кажа! — Водата почти достигаше очите му. — Пуснете ме! Ще ви обясня всичко! — „Толкова е просто!“

Устните на мъжа отново помръднаха. „Кажете ми сега… или ще умрете“.

Водата се надигаше в последните сантиметри въздух. Лангдън отметна глава назад, за да задържи устата си над повърхността. Топлата течност покри очите му и замъгли зрението му. Извил гръб, той допря устни до плексигласовото прозорче.

И тогава, през последните няколко секунди въздух, Робърт Лангдън разкри тайната за разчитането на Масонската пирамида.

Когато свърши, течността почти покриваше устните му. Ученият инстинктивно си пое въздух за последен път и стисна уста. След миг водата го покри изцяло, стигна до горния край на гробницата му и заля плексигласа.

„Той успя — помисли Малах. — Разбра как да разчете пирамидата“.

Отговорът беше съвсем прост. Съвсем очевиден.

Потопеното лице на Робърт Лангдън го гледаше през прозорчето с отчаяни и умоляващи очи.

122