Естествено, деканът знаеше, че няма нужда да ходи в лаборатория, за да види доказателства на предположението за неизползвания човешки потенциал. В същата тази катедрала се провеждаха изцеряващи молитвени събрания и многократно се бяха получавали наистина чудотворни резултати, медицински документирани физически преображения. Въпросът не беше дали Бог е дал на човек огромни сили… а как да ги освободим.
Старецът почтително обхвана с шепи Масонската пирамида и заговори съвсем тихо.
— Приятели, не знам точно накъде сочи тази пирамида… но знам следното. Някъде е заровено огромно духовно съкровище… съкровище, което търпеливо е чакало в мрака много поколения наред. Смятам, че то е катализатор, който притежава способността да преобрази този свят. — Той докосна златния връх на пирамидиона. — И сега тази пирамида е сглобена… мигът бързо наближава. И защо не? Винаги е имало пророчества за велико преобразяващо просветление.
— Отче — предизвикателно отвърна Лангдън, — всички познаваме Откровението на свети Йоан и буквалното значение на Апокалипсиса, но библейското пророчество едва ли…
— О, небеса, Откровението е истинска каша! — възкликна Галауей. — Никой не знае как да го чете. Говоря за ясни умове, писали на ясен език — предсказанията на свети Августин, сър Франсис Бейкън, Нютон, Айнщайн и така нататък, и така нататък, всички очакващи преобразяващ миг на просветление. Даже самият Иисус казва: „Няма нищо скрито, което да се не открие, и тайно, което да се не узнае“.
— Не е трудно да се направи това предсказание — заяви професорът. — Науката се развива експоненциално. Колкото повече знаем, толкова по-голяма е способността ни да научаваме и толкова по-бързо разширяваме базата на познанията си.
— Да — прибави Катрин. — Постоянно го наблюдаваме в науката. Всяка новоизобретена технология се превръща в средство, с което изобретяваме нови технологии… и ефектът е лавинообразен. Тъкмо затова през последните пет години науката се разви повече, отколкото през предишните пет хиляди. Експоненциално развитие. Математически погледнато, с времето експоненциалната крива на прогреса става почти вертикална и развитието е все по-бързо.
В кабинета на декана се възцари тишина и Галауей усети, че двамата му гости все още нямат представа как пирамидата може да им помогне да разкрият нещо повече. „Ето защо съдбата ви доведе при мен — помисли си той. — Тук идва моята роля“.
От много години преподобният Колин Галауей, наред със своите масонски братя, играеше ролята на пазител на портата. Сега всичко се променяше.
„Вече не съм пазител на портата… а водач“.
— Професор Лангдън? — Слепецът се пресегна над бюрото. — Хванете ме за ръка, ако обичате.
Робърт Лангдън неуверено гледаше протегнатата ръка на преподобния Галауей.
„Ще се молим ли?“
Професорът учтиво постави дясната си ръка в съсухрената длан на духовника. Старецът я стисна здраво, но не започна да се моли, а опипом намери показалеца му и го насочи надолу в каменната кутийка на златния пирамидион.
— Вашите очи са ви заслепили — каза деканът. — Ако гледахте с пръсти като мен, щяхте да разберете, че тази кутия има на какво още да ви научи.
Лангдън послушно прокара пръста си по вътрешността на камъка, ала не усети нищо. Повърхността му се струваше идеално гладка.
— Продължавайте да гледате — настоя Галауей.
Накрая показалецът на Робърт напипа нещо — изпъкнало кръгче, точица в центъра на дъното на кутията. Той извади ръката си и надникна вътре. Кръгчето беше почти невидимо. „Какво е това?“
— Познавате ли този символ? — попита слепецът.
— Символ ли? — повтори Лангдън. — Та аз не виждам абсолютно нищо.
— Натиснете го.
Професорът се подчини. „Какво си мисли, че ще се случи?“
— Задръжте така — каза Галауей. — Натиснете още по-силно.
Лангдън погледна Катрин, която озадачено отметна кичур коса зад ухото си.
След няколко секунди старият декан най-после кимна.
— Добре, извадете ръката си. Алхимията е изпълнена.
„Алхимия ли?“ Робърт Лангдън извади ръка от каменната кутийка. Не се беше променило абсолютно нищо. Кутията продължаваше да си е на бюрото.
— Нищо — каза той.
— Погледнете си пръста — отвърна духовникът. — Би трябвало да видите преображението.
Лангдън погледна пръста си, но единственото преображение, което забеляза, беше вдлъбнатината върху кожата му, отпечатана от кръглата изпъкналост — кръгче с точка в средата.
— Сега познахте ли символа? — отново попита Галауей.
Въпреки че го познаваше, Лангдън повече се впечатли от факта, че деканът е открил този детайл. „Виждането“ с пръсти очевидно бе умение, което човек трябва да усвои.
— Алхимически е — отговори Катрин, като придърпа стола си по-близо и разгледа пръста на Робърт. — Това е древният символ за злато.
— Точно така. — Старецът се усмихна и потупа кутийката. — Поздравления, професор Лангдън. Току-що постигнахте онова, към което са се стремили всички алхимици в историята. Направихте злато от безполезна материя.
Лангдън се намръщи. Този малък фокус като че ли с нищо не им помагаше.
— Интересна идея, отче, но се боя, че този символ, кръг с точка в средата, има десетки значения. Нарича се „циркумпункт“ и е един от най-широко използваните символи в историята.
— За какво говорите? — полускептично попита деканът.
Лангдън се удиви, че един масон не е по-добре запознат с духовното значение на този символ.